Гейдж.
Кръв.
Но тя не бе видяла Ричард в съня си. Само Гейдж и кинжала…
— Брин? — Алис стоеше до нея. Гласът й бе слаб, говореше напрегнато. — Искам да ти кажа нещо.
Брин тутакси се върна в настоящето.
— Добре ли си? Как понесе пътуването?
— Добре. Капитан Льофон и войниците бяха много мили към мен.
— Пътуването беше дълго, но щом тръгнем да вървим, ще се почувстваш по-добре. Сигурно си се схванала и…
— Искам да остана тук — прекъсна я Алис. — Няма да дойда с вас. Брин се намръщи озадачена.
— Защо?
Алис се изчерви.
— Уморих се от пътуването. Ще кажеш ли на лорд Гейдж?
— Но ти си бременна! Може да ти потрябвам.
— Аз съм здрава и силна, както и детето ми. Има месеци до раждането. Ще ви чакам тук.
— Не искаш ли да се запознаеш със селяните? Ако останеш, ще трябва да отседнеш някъде.
Червенината стана още по-гъста.
— Може да не остана в Гуинтал.
Очите на Брин се отвориха широко. Тя беше смаяна.
— Но защо? Мислех, че сме се разбрали да се заселиш тук с детето си. Щом свикнеш, тук ще ти хареса. Там горе е много по-приятно, отколкото на брега и хората са по-добри, отколкото в Редфърн.
— Не съм дала съгласие. Ти просто… зная, мислила си, че правиш най-доброто за мен, но аз може да не… — Алис млъкна. Изглеждаше съвсем нещастна. — Ще кажеш ли на лорд Гейдж?
— Разбира се — каза Брин. — Ако наистина го желаеш.
— О, да! Да! — каза нетърпеливо Алис. — Ти не се нуждаеш от мен, а тук аз ще бъда много по-полезна. Мога да готвя на войниците и да събирам дърва за огньовете… — Тя вече бързаше към брега.
— Чу ли я? — Брин поклати глава. — Не трябваше да я пускаме. Ще се изтощи, докато чака онези мъже.
Адуин също поклати глава.
— Льофон няма да й позволи да се изтощава. Не си ли забелязала колко се грижи той за нейното благополучие?
— Льофон? — учуди се Брин. — Не.
— Очевидно си сляпа. Той се отнася към нея, сякаш е направена от яйчни черупки. — Тя се усмихваше снизходително и гледаше как Алис бърза към капитана. — А той за нея е олимпийски бог.
— Щастлив човек! — мърмореше Малик. — Някои мъже биват боготворени, а други — измъчвани.
— И тя не иска да остане в Гуинтал, защото харесва капитана?
Адуин беше права. Сляпа съм била, помисли си Брин, завладели са ме собствените ми кахъри и не виждам какво става около мен. Едва сега си спомни колко пъти бе видяла Алис и Льофон да говорят и да се смеят по време на пътуването.
— Но тя носи детето на друг мъж! Какво ще стане, ако той не се ожени за нея?
— Мисля, че ще го направи — додаде накратко Малик. — А ако не, тя ще понесе последиците от действията си. Брин, ти не можеш да лекуваш душевната мъка както тялото.
— Но как ще живее като съпруга на воин? Ако остане тук, тя би била много по-сигурна.
— Но не и толкова щастлива. Ние не ценим мира като теб. Нека да отиде при Льофон.
— Говориш, сякаш съм я вързала. Тя може да отиде, където поиска. Желая й само доброто. — И все пак, владееше я странно усещане, че е предадена и че останала сама. Беше се надявала, че ще има приятелка, когато другите си отидат. Спусна се да посрещне Гейдж, който се връщаше след разговор с Льофон, и му каза:
— Говорих с Алис.
Той присви очи.
— Каза ли ти за Льофон?
Нова изненада.
— И ти ли знаеше?
— Знаех само, че те са постоянно заедно, а Льофон се държеше необичайно. Зад такова поведение обикновено стои жена.
Брин се усмихна насила.
— Е, тогава няма да се учудиш, че Алис иска да остане тук, вместо да тръгне с нас.
— Той е великолепен войник и добър човек, Брин.
— Да. — Тя промени темата. — Всички войници ли остават тук?
— Ще реша, след като се срещнем с местните хора. Повечето от тях в селото ли живеят?
— Да. Между селото и замъка има няколко чифлика.
— А стопаните им дружелюбни ли са?
Тя се опита да си спомни. Започваше да разбира колко изолирано е живяла като дете. Идваха в селото много рядко и тя смътно си спомняше, че нощуваха в къщата на един селянин по пътя от Фокхар. Дружелюбни? Приемаха ги с „добре дошли“, но не можеше да си припомни…
— Не са ни нападали, ако имаш това предвид.
— Точно това имам предвид. Не искам да ни прегръщат, а просто да не ни убиват.
— Казах ти, Гуинтал е мирно селище. Трябва да си алчен, за да си недоволен. Ние винаги сме били доволни.
— Дали ще бъде тъй, когато видят нашите натоварени коне, със съкровището? — Той се усмихна цинично. — Мисля, че тази гледка ще възбуди у всички недоволство от техния хал.
Тя поклати глава.
— За какво са им злато и накити? Тук те нямат стойност. Гуинтал има собствена разменна система.