— Сигурно няма да е лесно да се снабдим с коне и с товарни мулета — промърмори Малик. — Твоят единствен познат не е твърде гостоприемен, Брин.
— Стар човек. Изглежда съзнанието му е замъглено — оправда го Брин. — Сигурна съм, че другите ще бъдат по-сговорчиви.
— Да можехме да ги извадим от скривалищата или да ги накараме да отворят вратите… — каза сухо Гейдж.
Адуин кимна.
— Може би Брин ще опита да отиде при тях. Тя е тукашна.
В този момент Брин се почувства по-чужда тук от всички тях. Щом отец Томас не я позна, не можеше да разчита на нищо. Свещеникът даже бе възнегодувал против майка й. Дали и останалите островитяни се отнасяха така към нея? Тя изправи рамене и се насили да се усмихне.
— Да, тукашна съм. Почакайте ме малко. Ще отида…
— Малик, изведи Брин и Адуин извън селото. — Гейдж се обърна кръгом. — Аз със свикнал да се пазаря с недоверчиви хора.
Брин почувства, че й олеква, но все пак бе задължена да предложи:
— Ще дойда с теб.
— Не се нуждая от помощта ти. Чакай ме тук. — Усмивката му бе неочаквано нежна. — Сам се справям по-добре.
Той отиде до най-близката къща, почука на вратата, постоя и си тръгна. Малик го погледа и каза:
— Елате, ще направим както каза Гейдж. Ще огледаме къде да построим стана си. Той може и да намери животни, но се съмнявам, че някой ще ни прибере да прекараме нощта.
Брин не си бе представяла така завръщането у дома. Даже навъсените жители на Селкърк се съгласиха да ги подслонят.
— Не се тревожи — пошепна Адуин и я хвана съчувствено за ръката. — Няма значение, че един старец ни мисли за врагове. Все едно — ти каза, че не познаваш никого от тези селяни.
Брин кимна рязко и тръгна след Малик. Адуин беше права, разбира се. Тя просто бе изрекла на глас мислите на Брин.
Не бива да се натъжавам, нито да се безпокоя заради това спречкване. Всичко ще бъде наред, щом стигнем Фокхар.
Гейдж можа да купи само четири стари коня и три малки магарета.
Когато ги доведе в лагера, вече се бе смрачило. Малик им хвърли един поглед и поклати глава.
— Ти ме разочарова. Това ли е човекът, когото наричат „краля на пазарлъка“? Тези същества могат да умрат до утре вечер!
— Не са чак толкова лоши — каза сприхаво Гейдж. — Не ни трябват бойни жребци или товарни коне, способни да изминат огромни разстояния.
— Но ни трябват животни, които поне могат да си местят краката!
— Тогава отивай и се пазари ти с тях! — каза Гейдж, седна пред огъня и протегна ръце. — Но не разчитай да се върнеш до сутринта или да вземеш нещо по-добро.
— Неприятелски ли са настроени?
— Ти беше по-приятелски настроен, когато промуши ръката ми с меча си при първата ни среща. — Гейдж сви рамене. — Но не са опасни. Съмнявам се, че в цялото село може да се намери даже и едно оръжие. Зяпаха ме, като да бях гладен вълк.
— Естествено — каза бързо Брин. — Държанието ти е застрашително.
— Да — той направи гримаса. — И щеше да стане още по-застрашително, ако бях останал още малко сред тези овце. Изкушавах се да им острижа руната всеки път, когато се дърпаха от мен и се мъчеха да се измъкнат.
— Те не са овце.
— Доста приличат. — Гейдж пое паницата, която Малик му подаде, гребна от яхнията и започна да яде. — Но не са толкова покорни. Все се опитваха да ме надхитрят в пазарлъка.
Малик взе поводите на животните и каза:
— Ще заведа тия нещастни екземпляри да попасат. Кой знае, може това да е последната им вечеря. Адуин, ще ми помогнеш ли?
— Не можеш един кон да заведеш до тревата без помощ! — Въпреки язвителните си думи Адуин скочи и го последва.
— Хората тук не са овце — повтори Брин. — Те просто са научени да живеят в мир.
— От Хийвалд Великолепния.
— Защо си толкова жесток? — Тя прехапа устни. — Държиш се, сякаш ги мразиш.
Той не продума, докато не изяде яхнията.
— Може би ги мразя. Може би искам да нямат добродетели, защото тогава не биха значили нищо за теб. — Той остави паницата и се загледа в огъня. — Някои от селяните, с които говорих, помнят майка ти… и теб.
— Питал си за нея?
— Разбира се! Питах ги за нея — каза грубо той. — Защото видях как оня стар поп те нарани с безразличието си.
— Не се обидих.
— Как не!
— Не можах само да разбера защо той си мисли, че майка ми ги е измамила. Тя ги обичаше. Може би само отец Томас мисли така. Другите сигурно не й се сърдят.
Гейдж се взираше в огъня.
— Сърдят ли й се? — пошепна тя.
— Не, разбира се. Само оня луд старец.
Не й казваше истината. Гейдж никога не беше лъгал, но сега я лъжеше, за да я предпази от разочарованието.
— Не е справедливо. Тя се раздаваше на хората, докато напусна селото!