Това беше първият удар. Вторият удар дойде след няколко месеца, когато военните ме извикаха на донаборна комисия. Татко видя как гладувах два дни преди прегледа и разбра, че съм се направил на откачен пред военните лекари. Определиха ме като физически негоден за военна служба. Татко беше бесен. Как можех да откажа да служа на родината си? За него да служиш във войските на Съединените щати беше чест. Онази вечер спорихме много разгорещено. С разтревожен вид мама набързо отиде в църквата да играе бинго3. Лицето на татко почервеня под снежнобялата коса и ирландският му темперамент се възпламени. Разменихме си разни думи. Беше ясно, че никой от двама ни не може да разбере възгледите на другия. Накрая татко насочи показа-леца си срещу мен.
— Добре — рече той. — Напусни университета. Нека пишат в досието ти, че си психо. Върви и скитай по света. Тръгвай. Но слушай какво ще ти кажа — накрая непременно ще загазиш.
Татко, ти излезе много прав.
Дали това не беше третият удар? Дали баща ми ще вдигне рьце от мен? Наистина не знаех. С татко никога не бяхме говорили за наркотици. Сигурен съм, че според него хашишът и хероинът са почти едно и също нещо. Ако ме бяха хванали та пренасям тайно хероин, тогава щеше да има пълно право да ме остави да изгния тук… но дали разбира каква е разликата? Ами мама. Роб, Пеги — каква мъка ще им причиня! Дали ще ги видя някога отново?
— Трябва да се свържа с консула! — изтърсих аз на тексасеца.
— После ще имаш време за това. Можеш да говориш с него по-късно.
— Кога по-късно?
Тексасецът ме наблюдаваше с крайчеца на окото си. Може би имаше брат на моята възраст. Може би просто къдравата ми коса или ирландските ми сини очи будеха симпатиите му.
Бях слабичък, гладко обръснат, пропаднал американски студент. Нямах вид на контрабандист и сравнително малкото количество хашиш, което носех, доказваше, че не съм от голямата мафия. Знаех, че според него съм извършил нещо гадно, но взех да усещам, че въпреки всичко ме съжалява.
— Имаш ли близки в Ню Йорк? — попита той. Кимнах.
— В Лонг Айланд.
— Ще им бъде тежко.
— Да. — О, боже!
— Хайде, слизай — каза тексасецът.
Бяхме спрели в тясна калдъръмена уличка. Над нас се издигаха грозни и опушени стари сгради. Той ме побутна леко в една от тях. Там цареше шум и бъркотия. Току зад вратите се бяха наредили селянки, облечени в черно, които държаха по едно ревящо дете за ръка. Те охкаха, шепнеха си нещо и чакаха. Изгледаха ме предпазливо с присвити очи.
Мръсната стая вонеше на отдавна немити тела и тютюн. Турски полицаи мъкнеха затворници насам-натам. Повечето от тях бяха с окови на ръцете.
Тексасецът ме заведе до едно бюро, където поговори на турски с няколко полицаи. После се обърна към мен:
— Е, хайде. Тук ще се погрижат за тебе.
Не исках да си отива. Дори не знаех името му. Нямах представа от консулството ли е, от Интерпол, ЦРУ или от някъде другаде. Но той беше американец. И говореше английски.
— Може ли да се обадите на американския консул вместо мен? — попитах аз.
— Не е нужно. Ще имаш възможност да се свържеш. Те ще ти разрешат да се обадиш по телефона или нещо подобно.
— Не може ли вие да го направите? Моля ви. Тексасецът замълча за миг.
— Добре. — Кимна на полицаите и си тръгна. Двамата турци ме изгледаха свирепо и ме бутнаха към някакви стълби. Поколебах се. Изръмжаха неразбираема команда и ме блъснаха да вървя. На първата площадка един затворник с разкървавена уста беше набутан в ъгъла от мъчителите си. Той нададе вик за милост, когато те го наобиколиха и отново започнаха да го бият.
Заведоха ме в малко преддверие до главната стая на горния етаж. Сега чувах писъците на няколко души. Огледах набързо стаичката със страх, че следващият крещящ затворник може да съм аз.
Сложиха ме срещу бюрото на един турски следовател, който говореше сносно английски. До него седеше едър мургав чернокос мъж в костюм. Той нямаше мустаци, нещо необичайно за турчин. За разлика от другите в сградата, и затворници, и полицаи, изглеждаше чист. Безмълвно ми се ухили.
— Откъде взе хашиша? — попита бавно следователят. Спомних си шофьора на таксито, който ми го беше продал. Може би той ме беше натопил пред полицията, но не ми се вярваше. Изглеждаше много дружелюбен, дори ме запозна със семейството си. Не исках да го доведат тук, където може би ще го бият, но нямах желание да си докарвам нови беди на главата. Изведнъж ме осени вдъхновение. Съчиних една история за две турски хипита и техния по-възрастен приятел, с които съм се запознал на пазара. Описах ги на следователя.
3
Хазартна игра, подобна на лото, популярна сред по-възрастните и самотни хора, особено жените. Б. пр.