— Не, благодаря. Но ви желая успех.
Попай разпери ръце във въздуха и подсвирна. Бях забравил за случилото се, но се сетих след няколко нощи. Беше към два часа. Сънувах един от често повтарящите се сънища за Лилиан. Почти я усещах до себе си. Тя протегна меката си ръка и погали лицето ми…
Но ръката беше твърда и груба. И ме стисна за носа и устата. Останах без въздух. Започнах да се боря, но един глас ми извика: „Шшшшт!“
Отворих очи и видях отгоре щръкналите мустаци на Джоуи.
— Скрий това — прошепна той. — Една трета са твои. — Пъхна нещо в ръката ми и изчезна. Погледнах. За мое учудване държах огромна пачка банкноти, стегнати с дебел ластик.
Сигурно сънувах. Не, сънят избледняваше. Лилиан си беше отишла. Беше се върнала в Аляска. А аз лежах гол в леглото, с дебела пачка пари в ръката.
Развързах банкнотите и ги разгледах. Имаше сини, розови, зелени, жълти, черни и червени. От по сто долара, по хиляда марки и по десет лири. Сирийски, испански, италиански и австралийски пари. Разноските за среднощния експрес? Може би. Но къде да ги скрия до идването на влака?
Бързо се огледах. В кауша хъркаха и сумтяха с подобаващо за обстановката спокойствие и задоволство. Видях, че в другия му край Джоуи лежи сгушен под завивките. Не можех да зърна леглото на Попай, но предположих, че и той прави същото. И аз се мушнах под одеялото.
Около половин час се свивах с парите под завивките и се чудех къде да ги скрия. Изведнъж ми хрумна нещо. Работих цялата нощ. Задрямах едва когато Зиат стана и слезе да стопли вода за чайната си.
Беше късна утрин. Събудих се изтощен. Но умът ми тракаше. Не можех да спя. В кауша бе тихо. Слязох долу, купих си чаша чай от Зиат и отидох на двора. Попай веднага дотърча. Беше напрегнат.
— Къде са? — попита той. — Какво направи с тях?
— Успокой се — отвърнах. — Няма да ти кажа.
— Какво! Значи мамиш…
— Шшшт. Да не искаш да пратиш телеграма на Зиат? Няма да ти кажа.
Попай си отиде бесен. След няколко секунди се появи Джоуи.
— Какво се е случило? Защо не искаш да кажеш на Попай къде са парите?
— Скрити са. Ще има проверка, нали ти е ясно? Само аз знам къде са. Значи, ако ги намерят, единствено аз ще пострадам. Пък и само аз мога да им кажа къде са. А няма да го направя. Тъй че бъди спокоен.
Джоуи разбра, че доводите ми са разумни.
— Добре. Пази ги.
Подозрението щеше да падне най-напред върху Джоуи. Затова не исках точно той да знае къде са скрити парите. Така пазачите не можеха с бой да го накарат да ги издаде.
По-късно през деня чух Зиат развълнувано да пелтечи нещо на Неждет, отговорника. След няколко минути се разнесе вик: „Сайъм, сайъм.“ Попай, Джоуи и аз се строихме колкото се може по-далече един от друг.
Влезе Мамур, последван от Хамид, Ариф и десетина други надзиратели. В очите на Мамур гореше огън. Взе да обхожда редицата и да гледа свирепо затворниците един по един. Крещеше и фучеше на турски. Неждет вървеше зад него и превеждаше на английски.
— В кауша са изчезнали някакви пари — каза Мамур. — Двайсет и пет хиляди лири. Искам всички добре да си помислите. Преместихме децата в друг кауш. Ще ви затворим в техния, докато претърсваме вашия. Ще ви изкарваме един по един. Ако някой има да каже нещо, да го каже. Никой няма да разбере кой е проговорил.
Гласът му се повиши и стана креслив.
— Който ги е взел, най-добре веднага да ги даде. Ако го стори, няма да има никакви проблеми — излъга той. — Няма да го бият. Няма да го съдят. Искаме само да се върнат парите.
Претърсиха ни един по един, преди да ни изпратят в детския кауш. Нямаше проблеми. Парите не бяха у нас.
Като ни заключиха в детския кауш, всички се заразхождахме напред-назад на долния етаж. Никой не гореше от желание да се доближава до мръсните легла на децата или до клозета.
Джоуи ме спря.
— Каква е играта на Мамур? — попита той. — Смяташ ли, че Зиат му е обещал част от парите?
Вдигнах рамене и продължих. Попай ми хвърляше неспокойни погледи.
След около час Ариф дойде в детския кауш и също му дръпна една реч.
— Ще ви държим тука цял ден — обеща той. — И цяла нощ. И утре също. И вдругиден. — Разкрещя се. — Ще ви държим цяла седмица. Ще ви държим, докато намерим парите! Ще извадим от кауша всичко, което може да бъде извадено. Ще изнесем шкафчетата, леглата, всички дрехи. Ще ги изхвърлим на двора и ще ги натрошим на трески, докато не открием тези пари. — Той приклекна и се наклони напред. — А когато ги намерим, ще съсипем затворника, който ги е взел. — Изправи се. — Но ако ни каже сега, само ще приберем парите. Няма да го бием.
Мълчание.
— Копелета!
Минаха часове. Всички бяхме заварени неподготвени да напуснем кауша. Мъжете се разхождаха по пижами, боси и върху студения каменен под.