Изтичах при Неждет.
— Не можеш ли да идеш долу? — примолих му се аз. — Знаеш какво стана.
— Разбира се, че знам — отвърна Неждет. — Но какво мога да направя?
— Ще го пребият от бой. Знаеш, че всичко беше нагласено. Известно ти е, че Зиат от години продава хашиш тук.
Неждет като отговорник не искаше да знае такива неща.
— Зиат е продавал хашиш?
— Е, може и да не знаеш — рекох аз, опитвайки се да бъда дипломатичен. — Но долу ще потрошат Джоуи от бой. Те търсят парите. Разбираш, нали.
Неждет отиде да говори с надзирателя на вратата. Но той имаше заповед. Нищо не можехме да направим за Джоуи, освен да се надяваме. Радвах се, че не знае къде са скрити парите. Не можеха с бой да го накарат да проговори. Но той знаеше у кого са.
Цял следобед ми беше болно за него. Представих си какво правят надзирателите с юмруци, крака и сопи. И в същото време горещата ми омраза към Зиат стана неистова.
Вечерта беше мой ред да се къпя. Попай, аз и неколцина други си обухме банските, за да се измием с топла вода. Отсъствието на един от постоянните ни другари явно се забелязваше. Не говорехме за това. Чувствата ни не можеха да се изразят с думи. Чуваше се само шуртенето на водата. Целият се бях насапунисал. Тъкмо вдигнах каната да облея главата си, когато вратата на кауша се отвори. Разнесе се смях. Влезе Зиат, като се шегуваше с надзирателите. Костюмът му беше чист и без гънка. Мина покрай нас и продължи нататък по коридора. Целият в сапун и вода, се втурнах след него.
— Зиат!
Той се обърна и юмрукът ми го улучи в лицето отстрани. Блъсна се в решетките на прозореца. Изгубих равновесие на мокрия и хлъзгав циментов под. Зиат скочи и побягна в чайната. Последвах го, ругаейки него и сапуна. Няколко затворници ме хванаха. От мен се стичаше вода, а аз стоях и крещях на Зиат.
Надир извади нож. Тръгна към Зиат. Йорданецът изпищя и хукна по стълбите.
След миг Неждет дойде да ни успокои.
— Край вече — каза той. Отиде до вратата на кауша и извика охраната. — Отведете Зиат — заповяда Неждет. — Трябва да се махне от кауша.
Зиат набързо събра багажа си. Последните седмици от присъдата си прекара в лечебницата.
На другата сутрин Джоуи се върна при нас. Накуцваше, но съвсем леко. След първите удари със сопата извикал, че ще се оплаче от Мамур на американския консул. Невестулката премислил. Понякога затворническите власти бяха склонни да се опъват на дипломатически натиск, но друг път не. Мамур излязъл. Надзирателите оставили Джоуи цяла нощ сам в тъмното мазе. После просто го върнали горе.
Деветнайсета глава
Целият кауш получи предварително коледен подарък за 1973 година. Зиат напусна. И макар че бих предпочел да бъда на негово място, беше приятно да знам, че го няма. Присъствието му винаги ме разстройваше.
Заминаването му означаваше също, че Попай, Джоуи и аз ще се сдобием с пари. Те ме подхванаха за това още на другата сутрин, след като присъдата на Зиат изтече.
— Джоуи — отвърнах аз, — я иди донеси по един чай и ела на моето легло. Трябва да поговорим.
Джоуи купи необикновено силен чай от Надир. Пиехме го бавно. Джоуи и Попай пафкаха развълнувано цигарите си.
— Къде са? Къде са?
— Гледате ги от няколко седмици. Точно пред очите ви са.
— А?
Пресегнах се към шкафчето си и взех отгоре една дебела жълта свещ. Те зяпнаха от учудване. Скрих свещта между себе си и стената. Джоуи и Попай застанаха от двете ми страни. Бавно застъргах восъка с пила за нокти. Когато свърших, по цялото ми легло имаше восък, а в ръката ми разноцветни банкноти на стойност около 1500 долара.
— Как, по дяволите, си ги пъхнал там? — поинтересува се Попай.
— Цяла нощ ми отне. Под завивката. Горих свещи и капех восъка върху парите. Мислех си, че няма начин да не запаля кауша.
Разделихме ги на три. По петстотин долара на човек.
— Ако ни пипнат, всеки сам да се оправя — рекох аз. — Аз не ви познавам и вие не ме познавате.
— Да, да — каза Джоуи. — Хайде! Ще подкупим някой пазач да донесе малко ядене.
През следващите дни се хранехме добре. Забелязах, че Попай се е сдобил с часовник „Сейко“, който беше на Мухто, един малайзиец. А Мухто си поръчваше „Ротмънс“ от дребничкия турчин, който идваше да пробутва вносни цигари.
Накупих си пресни плодове и ги сложих върху перваза на прозореца до леглото. Навън беше студено и те се запазиха известно време.
Но повечето пари скрих в дневника си, просто разрязах корицата, както бях видял от Макс. Работех небрежно, като закривах книгата с тялото си, и се преструвах, че чета или пиша на леглото. Всъщност влагах парите си в банката на свободата.