Леони не се трогна от обяснението му.
— Ще полудея! — изсъска ядно тя. — Толкова съм разгневена, че не желая да обсъждам повече тази отвратителна тема. Всъщност… — Тя присви очи и това би трябвало да подскаже на Морган какво предстои, но той не забеляза нищо, не усети дори измамната мекота в гласа й: — О, божичко! Падна ми чантичката. Би ли слязъл да ми я подадеш?
Морган тихо изруга, скочи от бъгито и отиде от другата страна. Наведе се, вдигна обшитата с перли копринена торбичка и я мушна в ръката й.
— Ето ви торбичката, мадам — изръмжа сърдито той. Леони се усмихна хладно.
— Благодаря ви, мосю, но аз все още съм ви сърдита… и тази вечер не желая да ви виждам повече! — Тя плесна енергично с камшика и остави съпруга си сам насред пътя.
Морган я проследи с изумен поглед. След като изригна цял куп проклятия, той се закле, че много скоро жена му ще му падне в ръчичките и тогава…
Тъй като Леони го беше изоставила само на четвърт миля от къщата на Доминик, а и познаваше добре темперамента и, той сметна, че най-умното е да си потърси друг подслон за през нощта. Ръмжейки под нос, той тръгна обратно по пътя, по който бяха дошли. Двамата с Леони бяха тръгнали последни и мисълта, че никой няма да стане свидетел на унизителното му завръщане, му беше поне малка утеха.
След няколко минути видя къщата и с облекчение установи, че брат му още не си е легнал. Докато се изкачваше по стълбите към галерията, забеляза Доминик в полумрака с полупълна чаша в едната ръка и тънка пура в другата. На масичката беше оставена кристална гарафа с бренди.
Доминик, който беше свалил жакета и разхлабил вратовръзката си, ни най-малко не се учуди от неочакваната поява на брат си. Ограничи се да вдигне едната си вежда, да посочи празния стол и да произнесе с подигравателен тон:
— Е, какво стана? Да не би Леони да те е изгонила от брачното ложе?
Морган се ухили широко.
— Точно така, изгони ме. Дяволска жена си имам, не намираш ли! Но не й се сърдя, макар да съм твърдо решен да си отмъстя!
Без да каже нито дума повече, Доминик позвъни на слугата и поръча още една чаша и пури. После нареди да приготвят легло на Морган в кабинета. Брат му се разположи удобно в отсрещното кресло, свали жакета и вратовръзката си и отпи с удоволствие от старото бренди.
Настъпи кратко мълчание. И двамата мъже размишляваха за нерадостната си съдба. Никак не беше приятно, защото Морган много добре знаеше какво му предстои. Леони не беше жена, която щеше да остави нещата току-така. Нямаше защо да се страхува, че ще отвори очите на Мелиса, но беше повече от ясно, че ще се намеси по някакъв начин… и че ще направи живота му труден. От своя страна, Доминик осъзнаваше, че няма никаква надежда да прокара мост през зейналата между него и Мелиса пропаст, преди да е се отдалечил на безопасно разстояние от Дебора. И на двамата предстоеше неясно бъдеще. Обзети от една и съща мисъл, двамата проговориха в един глас:
— Давол да го вземе този Джейсън Севидж!
ГЛАВА ДВАДЕСЕТ И ПЪРВА
В продължение на няколко секунди тези думи увиснаха помежду им в мрака, след което двамата избухнаха в луд смях. Стана ясно, че мислите им са взели една и съща посока.
Морган поклати глава и отбеляза:
— Сигурно на Джейсън вече му пламтят ушите, а аз горя от нетърпение Леони да разкаже всичко на Катрин. Тогава и нашият мил приятел ще си изпати!
Вече в по-добро настроение, двамата отпиха от брендито си и потънаха в блажено мълчание. Накрая Доминик се сети да разкаже на брат си какво беше чул от Дебора. Морган го изслуша с напрегнато внимание и когато чу името Роксбъри, изсвири през зъби.
— Тази стара лисица! — промълви той, люшкайки се между възхищението и гнева. — Как не се сетихме, че опитен мошеник като него не може да не е замесен в тази афера. Трябва да ти кажа, че това никак не ме учудва. Джейсън също няма да се изненада, че зад пътуването на Лейтимър се крие любимият му чичо. — Лицето му беше замислено. — Все пак се учудвам, че Роксбъри е избрал именно Лейтимър за целите си — обичайно той използва хора с характер, не негодници.
— Такива като теб и Джейсън ли? — ухили се Доминик.
— Точно така.
Двамата поговориха още малко и се оттеглиха по стаите си, тъй като изчерпаха темата, а и самите те се чувстваха изчерпани. Въртяха се дълго в самотните си легла, като всеки горещо желаеше да е някъде другаде — а именно в обятията на съпругата си.