— А аз намирам, че ти изглеждаш възхитително.
За момент погледът й се потопи в неговия и тя се опита да разгадае колко истина се съдържаше в думите му. Топлотата в сивите очи накара сърцето й да забие още по-силно, но побърза да си припомни, че има насреща си опитен прелъстител, и отвърна безизразно:
— Аз и всяка друга, която се изпречи на пътя ти.
Доминик сключи ръце около тила й и доста грубо я притегли към себе си.
— Не — изрече остро той, — няма друга. — Устата му завладя нейната в пареща целувка, едната му ръка стисна здраво главата й. — Само ти — промърмори едва чуто той, когато за миг откъсна устните си.
Мелиса, която желаеше с цялото си сърце да му повярва, и вече не можеше да се бори срещу желанието на собственото си тяло, дори не предприе опит да му избяга. Толкова ли беше важно дали я обичаше? Веднъж постъпи глупаво, като го прогони от леглото си и оттогава горчиво съжаляваше. Защо сега да не приеме онова, което беше готов да й даде? Тя го искаше, той беше неин мъж. Тя го обичаше. Как да се откаже от шанса, който й даваше?
Тя не беше единствената, която си припомни изгонването от спалнята. Доминик повдигна брадичката й и погледът му потъмня.
— Днес ще споделиш моето легло, сладка вещице — изръмжа той. — И се съмнявам, че ще имаш смелостта да ме изхвърлиш от него.
През това време Мелиса бе прогонила надалеч всички съмнения и се притисна до съпруга си в нежна отдаденост. Докато устните му се плъзгаха със страстна нежност по лицето й, тя прошепна:
— Защо да го правя? Там ще бъдем двамата…
Доминик беше толкова смаян от неочакваната й капитулация, че по-късно изобщо не можа да си спомни как я е вдигнал и я е отнесъл в стаята си. Не помнеше и как я бе положил върху широкото махагоново легло. Едва когато забеляза красивия контраст между кехлибарената нощница и наситеносинята завивка, той разбра къде се намираха. А оттам нататък обстановката вече нямаше никакво значение…
Стенещ от възбуда, той я целуваше с необуздана страст, освободена за първи път от много дни насам. Мелиса отговаряше на целувките му с не по-малка жар.
Доминик се чувстваше на седмото небе. Да я държи отново в прегръдката си, да усеща топлината на тялото й, да се наслаждава на близостта й, да изследва всяка частица от кожата й! Тялото му гореше като в треска. Лъскавата коприна на нощницата й излъчваше чувственост, но само след миг той усети властно желание да премахне и тази последна преграда помежду им. Когато пръстите му се плъзнаха по голата й кожа, от гърдите му се изтръгна дрезгав вик. Той се беше зарекъл да бъде нежен, да я люби бавно и меко, но всички добри намерения бяха забравени. Многото нощи въздържание, безсънните часове, в които отново и отново беше преживявал сватбената нощ, го бяха изпълнили с неутолимо физическо желание, което заплашваше да се излее в насилие.
— Толкова ми липсваше… Дни наред не мисля за нищо друго и се питам дали онази нощ не беше само игра на въображението ми… — шепнеше той, притиснал лице във врата й, за да усеща лудото пулсиране на кръвта.
Мелиса също беше прекарала немалко безсънни нощи и сега трепереше от радостно очакване. Само Доминик беше съумял да събуди в тялото й такава безумна страст. Само той я караше да забравя всичко около себе си освен щастието да лежи в прегръдките му и да преживява отново и отново чудото на целувката му, да се губи в магията, създадена от умелите му ръце. Думите му дишаха еротика, неприкритият глад в гласа му я възбуждаше не по-малко от милувките му. Тя го обгърна с две ръце и плахо призна:
— Ти… ти също ми липсваше. Аз… тогава не исках да те прогоня. — Думите й прозвучаха като балсам в ушите на Доминик след толкова отчуждение, натрупало се през последните дни. Тя беше готова да му се извини, а това беше равносилно едва ли не на любовно обяснение!
— О, Господи! — промълви дрезгаво той. — Какво да правя с теб? Ти обърна света ми с главата надолу! Почти успя да ме убедиш, че си безсърдечна и алчна, а сега казваш нещо, което оборва всичките ми грижливо построени умозаключения… — Зацелува я като умиращ от жажда, без да спира да говори: — Наистина ли ти липсвах? Искаше ли ме пак в леглото си?
Разговорът беше съдбоносен, но тъй като Доминик не преставаше да я милва и целува, Мелиса не беше в състояние да разсъждава трезво и само безпомощно простена:
— О, да! Никога не съм искала да ме напуснеш!
Това признание отне и последната частица от самообладанието му. Той завладя отново устните й в огнена, почти дива целувка, и притисна тялото и до своето с такава сила, че Мелиса едва не загуби свяст. Доминик я целуваше с неутолима жажда, изпълваше устата й с езика си и се наслаждаваше на сладостта й.