Разгневен от посоката, в която бяха поели мислите му, но неспособен да ги спре, Доминик се опита да огледа безпристрастно отминалите седмици и събитията, довели до сватбата. Беше му много трудно, тъй като чувствата постоянно излизаха на преден план, ала най-после успя да се пребори с хаоса, който цареше в главата му, и стигна до някои много интересни заключения. Отдавна трябваше да е прозрял истината.
Доминик открай време се смяташе за познавач на човешкия характер. Още като младеж се славеше с умението си да прозре истината за някой човек, колкото и той да се преструваше. Това умение му беше оказало някои големи услуги и скоро той започна да се смята за непогрешим в тази област. Един-единствен път инстинктът му измени — и това беше през краткото време, когато беше пламнал от луда страст към Дебора Лейтимър.
Тогава се оказа, че не е съумял да открие истината зад красивото й личице и примамливата усмивка. Нима сега можеше да бъде сигурен, че е успял с Мелиса? Дали пък не ослепяваше, когато ставаше въпрос за жени? Ройс беше прозрял Дебора от пръв поглед, но не и той. Дали пък не беше един от бедните глупаци, които жените винаги щяха да водят за носа? Всеки виждаше хитростта и коварството им, само той не!
Доминик отвратено изкриви лице. Това беше възможно, но не му се искаше да приеме, че инстинктът го е измамил — и то два пъти подред!
Замисли се за брат си Морган. Стефани го разочарова горчиво, но после той все пак срещна щастието в лицето на Леони.
Може би това важеше и за него. Може би не виждаше истинската същност на Мелиса, също както Морган не бе успял веднага да види истинската Леони.
Тази нова идея го стресна до дън душа. А ако се беше излъгал в Мелиса? Ако тя е имала основателна причина да дойде онази нощ в стаята му?
В момента не му хрумваше нищо разумно, но можеше да тръгне от предпоставката, че тя е дошла в стаята му без задни мисли. Ако случаят беше такъв, тя беше попаднала в капана също както и той… Той отново смръщи чело. Ако наистина беше невинна, защо тогава се съгласи да се омъжи за него? Трябваше просто да обясни на чичо си как е, попаднала в гостилницата и готово. Макар че положението беше деликатно, Джош щеше да прояви разбиране към мотивите й, стига да бяха достатъчно разумни. А тя отказа твърдо да стане негова жена и след това внезапно се съгласи!
Недоволен от хода на разсъжденията си, Доминик посвети вниманието си на хората около Мелиса и си припомни всичко, което му бяха казали за нея. По тази точка теорията му се доближи по забележителен начин до нейната, но той, разбира се, не можеше да знае това. Все пак Доминик стигна много по-лесно до своите изводи, тъй като не беше нужно първо да се пребори с представата, че жена му е човек без морал. При него не бяха дошли нито Джош Манчестър, нито Лейтимър, за да я очернят, нито пък съществуваше такава сериозна заплаха като бившата му любима лейди Боудън…
Тъй като познаваше отдавна Ройс и се доверяваше на мнението му, Доминик си припомни дума по дума оценката на приятеля си, както и всичките му изказвания по адрес на Мелиса. При това се сети за нещо, което отдавна би трябвало да му направи впечатление. Ройс искаше този брак да се осъществи! Той се зарадва като хлапе на обрата, който взеха събитията. И винаги подкрепяше Джош, когато старият се впускаше в хвалби за племенницата си. Ако Мелиса наистина беше коварна и алчна, нима приятелят му щеше да подкрепи брака му с такава жена, па макар и негова братовчедка? Със сигурност не, каза си ухилено Доминик. Дори напротив, Ройс щеше да го предупреди, че изпитва известни съмнения относно характера на бъдещата му съпруга. Колкото по-дълго размишляваше, толкова по-ясно му ставаше, че Ройс е много привързан към братовчедка си и я уважава. Дори беше защитил честта й, макар че за това му се наложи да извика на дуел своя стар и много скъп приятел! Струваше му се невероятно, че жена, принадлежаща към сорта, към който първоначално бе причислил Мелиса, би предизвикала такава реакция у циничния Ройс.
Доволен от заключението си, Доминик обърна коня и препусна обратно към къщи. Нямаше никакви доказателства, но с всеки изминал миг се убеждаваше, че е бил несправедлив към младата си жена. Все пак се радваше на новото си мнение за нея и беше на път да вземе важно решение.
Само един-единствен човек можеше да отговори на въпросите, които все още го измъчваха, и това беше самата Мелиса. Още преди денят да е изтекъл, той трябваше да поговори открито с жена си и да я помоли да му обясни по каква причина е дошла в Уайтхорн и защо се е съгласила да се омъжи за него. Веднага след това обаче му хрумна, че може би е по-добре да не предприема нищо, което заплашва да застраши пламналите в сърцето му чувства към Мелиса. Може би беше твърде рано за този разговор, може би трябваше да изчака, въпреки горещото желание да узнае истината. Трябваше да види как ще се развият събитията и да избере подходящ момент за голямото обяснение. А този момент щеше да дойде скоро. Може би дори много скоро. По лицето му пробяга чувствена усмивка. Ако получеше задоволителен отговор, щеше без задръжки да се наслаждава на страстната си съпруга…