Докато яздеше по тясната пътека, еротичните фантазии взеха връх над логическите разсъждения. За съжаление беше рязко изтръгнат от приятните си мисли, когато забеляза вързания за железния стълб пред къщата дългокрак вран жребец. Позна коня от пръв поглед и пришпори коня си, за да поздрави неочаквания, но много приятен гост.
След като хвърли юздите в ръцете на протичалия коняр, Доминик хукна нагоре по стълбата, вземайки по две стъпала наведнъж. Едва беше стъпил на галерията, когато от лявата му страна се чу смях. Той се обърна с усмивка и се озова лице в лице с едър, широкоплещест джентълмен, облечен с небрежна елегантност. Доминик протегна ръце и се провикна с неподправена сърдечност:
— Адам Сейнт Клер! Когато не се появи на сватбата ми, си рекох, че най-после си бил застигнат от справедливата ръка на някой разгневен съпруг!
Ясносините очи на Адам засвяткаха дяволито. В гласа му прозвуча престорен гняв:
— Е, поне не попаднах в капана на брака като теб! Да знаеш, че не повярвах на очите си, когато получих поканата за сватба! — Лицето му изразяваше приятелско съчувствие. — Нали знаеш, че Катрин няма да ме остави на мира, докато не ида и аз под венчило! Досега можех да се позовавам на теб, но как ще се оправдавам отсега нататък?
Доминик избухна в луд смях. По лицето му личеше, че искрено се радва на срещата със стария приятел от Начез. Двамата здраво си стиснаха ръцете и след няколко потупвания по гърба и шеговити забележки за външния вид и качествата на другия се запътиха към края на дългата галерия, където Мелиса беше посрещнала госта. Сякаш го правеше всяка сутрин, Доминик се наведе към жена си и нежно я целуна по устата, без да се интересува от изпитателния поглед на приятеля си.
— Добро утро, любов моя — проговори меко той и впи поглед в златнокафявите й очи. После се отпусна в креслото до нея.
Смутена, Мелиса се зае да подрежда чашите върху сребърната табла. Като видя, че няма чаша за Доминик, позвъни на прислужницата, облекчена, че може да отклони вниманието си с домакински задължения, докато възвърне самообладанието си.
Доминик, който беше протегнал небрежно дългите си крака, отмести очи от жена си към приятеля си и отбеляза шеговито:
— Май всеки път, когато излизам на езда, заварвам жена си заобиколена от гости. Днес съм особено разтревожен, тъй като неочакваният посетител е известен със склонността си да преследва чуждите съпруги. — Той прокара пръст по пламналата буза на Мелиса и добави: — Май ще се наложи да му дам добър урок, още преди да е помислил да приложи уменията си към жена ми.
Мелиса, чието сърце биеше лудо под дантеления корсаж на модерната черешово-червена муселинена рокля, отговори с леко треперещ глас:
— Той вече ме осведоми за славата си, но обеща да не засяга чувствата ми, тъй като добре познава умението ти да се дуелираш. — Тя сведе очи и продължи скромно: — Смятам, че това е много благородно от негова страна. И много деликатно. Все пак той е не по-малко очарователен от теб…
Адам Сейнт Клер наистина беше красив и много привлекателен млад мъж. Когато двамата приятели бяха заедно, човек не можеше да определи кой изглежда по-добре. Преценката се затрудняваше още повече от обстоятелството, че двамата много си приличаха и по външност, и по произход. Като Домиинк, Адам беше едър на ръст, с гъста черна коса, макар и не толкова къдрава. Освен това бяха на една възраст. Доминик беше само с няколко месеца по-стар. Преди Доминик да се сдобие с Таузънд Оукс, областта около Начез беше родина и на двамата — плантацията на Адам „Бела Виста“ беше само на три мили от Боньор. Все пак между тях имаше и една голяма разлика: роденият и отрасъл в Англия Адам беше дошъл в Америка чак на осемнадесетата си година. Ако Доминик говореше провлечения английски на Юга, Адам се отличаваше с несъмнен английски акцент, почти недокоснат от многото прекарани в Начез години. Освен това Адам беше много по-избухлив и лесно се горещеше за разлика от хладния и невъзмутим Доминик.