Тъй като братовчед й винаги се беше отнасял любезно с красивата англичанка, Мелиса още повече се обърка.
— А аз си мислех, че ти си очарован от нея… също като Закари и Доминик.
— Всемогъщи Боже! — изрева сърдито Ройс. — Какви ги говориш! Никога не съм могъл да я понасям, дори когато Доминик беше изпаднал в умопомрачение и твърдеше, че е влюбен в нея. Слава Богу, това трая твърде кратко. Всеки, който не е наказан с пълна слепота, открива от пръв поглед, че тази жена е не по-малко опасна и безскрупулна от брат си.
— Аха — промърмори тихо Мелиса. — Значи ти не обичаш и Джулиъс? Защо тогава си непрекъснато до него? На всеки прием, на който съм присъствала в последно време, двамата сте неразделни… освен когато Лейтимър сяда до мен.
— Ето, затова исках да поговоря с теб — заяви Ройс и златнокафявите му очи заблестяха опасно. — Какво, по дяволите, целиш с това поведение? Защо окуражаваш онзи негодник?
Избухливият темперамент на Мелиса не закъсня да се обади.
— Щом Доминик не намира нищо лошо в това да ухажва други жени, аз също имам право да се… забавлявам с други мъже!
— Тогава си потърси някой джентълмен! — изкрещя извън себе си Ройс. — Защо си се насочила към човек като Лейтимър?
Изявленията на браточед й съдържаха някои очебийни несъответствия. Мелиса присви очи и попита заплашително:
— Щом Лейтимър е негодник, защо продължаваш да дружиш с него?
Ройс веднага усети опасността. Все още не можеше да разкрие истината на Мелиса. Беше сметнал за нужно да я утеши, но нямаше право да й казва неща, които можеха да я изложат на опасност. За разлика от Доминик, той знаеше, че братовчедка му умее да мълчи, когато е необходимо, и при други обстоятелства не би се поколебал нито за миг да й се довери. Но много добре знаеше, че освен разумна, Мелиса е и смела до безумие, и има склонност към приключенията. Дори не смееше да си помисли какво можеше да се случи, ако тя решеше да се намеси в историята с Лейтимър. А той не се съмняваше, че тя ще направи точно това, ако узнае истината. Не, не биваше да й казва нищо повече. Трябваше бързо да измисли някаква лъжа. Освен това само Доминик имаше право да даде обяснение на жена си — той беше само неин братовчед и не биваше да си присвоява правата на съпруга!
След като взе това решение, той веднага пренесе дискусията в лагера на Мелиса. С най-сериозната си физиономия той проговори така самоуверено, че Джош би се зарадвал да го види:
— Не ти подобава да поставяш под въпрос действията ми. Освен това не си вече малко момиче, което не знае, че мъжът може да има някои приятели, които никога не би представил на жените от семейството си.
— Я не говори глупости! — изсъска с пламнали очи Мелиса. — Лейтимър не е някой уличен безделник, с когото си се запознал в кръчмата. Той е добре приет в обществото и много от почтените ни съседи канят с удоволствие и него, и сестра му. Затова те питам още веднъж — защо го наричаш негодник, а пред хората се преструваш, че ти е приятел?
В яда си Ройс си пожела Мелиса да не беше надарена с толкова остър ум. Трябваше да отклони вниманието й, иначе тя скоро щеше да разбере каква игра играят с Доминик. Ако не беше сигурен, че братовчедка му ще поиска да участва в изобличаването на Лейтимър, той щеше веднага да й разкрие истината. Но като си помисли как ще реагира Лейтимър, ако Мелиса му зададе няколко добре прицелени въпроса, направо го заболя стомах.
Той се постара да изглежда невъзмутим и отговори хладно:
— Не те засяга какво правя и какво мисля. Исках само да те предупредя, че Лейтимър не е джентълменът, за който се представя, и бих желал да проявиш малко повече разум и да си намериш друг мъж, с когото да флиртуваш.
Мелиса стисна ръце в юмруци, готова да се нахвърли върху братовчед си, както беше правила като дете. Днес обаче се задоволи да го изгледа заплашително и да отвърне като изискана дама:
— Както виждам, нямаме повече какво да си кажем. Искам да се извиня, че те задържах. — Тя му обърна гръб и не можейки да преглътне обидата и гнева си, заключи: — Сигурна съм, че и сам ще намериш пътя навън.
Ройс, който се чувстваше извънредно неловко и ядно проклинаше несръчността си, се поколеба. Не само, че не беше постигнал нищо, ами и беше засегнал болезнено Мелиса и между тях бе зейнала пропаст.
— Лиса, не исках да се карам с теб, нито пък да ти причиня болка. Моля те, нека не се разделяме с лошо.
Мелиса също се разколеба, но нямаше никакво намерение да отстъпва. Не можеше да се преструва, че всичко е наред, след като Ройс очевидно беше скрил нещо важно от нея. Какво ли е то? — питаше се със смръщено чело тя. Първо показа загриженост за нея, но когато стана въпрос за Лейтимър, държанието му рязко се измени. Лейтимър… Лейтимър и сестра му в последно време предизвикваха странни реакции у мъжете от семейството й. Дори Закари се влачеше след Дебора. Внезапно Мелиса се сети, че Ройс стана студен и пренебрежителен едва когато тя го обвини, че казва едно за Лейтимър и Дебора, а върши друго. Това беше интересно! Тъй като много добре разбираше, че няма да има никаква полза, ако се отчужди от братовчед си, тя реши да приеме предложението за помирение.