Закари беше извън себе си от гняв.
— Наш дълг е да защитаваме жените си от гадове като Лейтимър! Разбира се, че щяха да го извикат на дуел! — Безсилен да обуздае гнева си, той изкрещя: — Не беше почтено от твоя страна да ми изтръгнеш това обещание! Длъжна си да ме освободиш от него! Някой трябва да даде урок на онзи мръсник!
Мелиса поклати енергично глава и Закари скочи на крака.
— Трябва, Лиса! Трябва да ми позволиш да му се отплатя, както заслужава!
— Отплата! — повтори Доминик, който не беше напуснал мястото зад вратата. Влезе в салона, без да почука, и хладно попита, сякаш беше чул само последната дума: — Кой на кого иска да се отплати?
ГЛАВА ДВАДЕСЕТ И ПЕТА
Като двама заловени на местопрестъплението грешници Мелиса и Закари се обърнаха рязко и погледнаха ужасено Доминик. Полагайки отчаяни усилия да скрият от него не само темата, но и сериозността на разговора, двамата се оплетоха в невероятни глупости.
— Отплата? — повтори с подозрителна невинност Закари. — Не е, ставало въпрос за това… само се опитвах да убедя Лиса, че съм много виновен пред нея. Последните седмици й посвещавах твърде малко време.
— Така е — присъедини се забързано Мелиса, докато Доминик вдигаше вежди с неприкрито недоверие. — А аз му казах, че не му се сърдя за нищо. През последните седмици всички мъже бяха много заети.
Възцари се напрегнато мълчание. Братът и сестрата очакваха със страх реакцията на Доминик. Облекчението им беше видимо, когато той отвърна небрежно:
— Вашата взаимна привързаност е достойна за похвала. — После хвърли бърз поглед към Закари и продължи провлечено: — Не ми се иска да те отнемам от сестра ти, но е крайно време да тръгваме, не мислиш ли?
— О, да, разбира се — побърза да отговори Закари, целуна сестра си по бузата, потупа я успокоително по ръката и светкавично изскочи навън.
Доминик пристъпи към Мелиса, спря на сантиметри от нея и я погледна право в очите. На устните му се появи странна усмивка. Лицето му се смекчи. Нервите на Мелиса бяха опънати до скъсване и тя едва успя да скрие нервното си треперене, когато Доминик посегна към ръката й. Той залепи гореща целувка върху студените й пръсти и проговори дрезгаво:
— Искаше ми се да прекараме една спокойна вечер само двамата и нямам никакво желание да се забавлявам в мъжка компания… но може би така е по-добре — има неща, които повече не могат да бъдат отлагани.
Той стисна ръката й и с едно-единствено мощно движение я вдигна от дивана и я привлече към себе си. Докато устните му се плъзгаха по бузата й, прошепна с треперещ от желание глас:
— Цяло чудо е как издържах през последните седмици!
Мелиса, пронизана от стрелата на удоволствието, събра цялата си смелост и попита едва чуто:
— Защо? Аз мислех… мислех, че след онази нощ… че ти… Срамът й попречи да продължи, но Доминик разбра какво искаше да му каже. Лицето му изразяваше бурна нежност.
— Смяташе, че ще повторя процеса, нали? — подразни я мило той. Пръстите му се впиха в рамото и, устните му се сведоха към нейните — чувствени, търсещи. — О, скъпа моя, ти дори не подозираш колко силно копнея да дойда отново в леглото ти, колко нощи съм лежал буден и съм мислил за теб, как се чувствах, когато те държах в обятията си, но… — Той изкриви отвратено уста. — Има известни… задължения, от което трябва да се освободя, преди да се поддам на изкушението, което ти представляваш за мен. Когато отново легна до теб, помежду ни не бива да има сенки и неразбирателства. — Той я погледна настойчиво. — Разбираш ли за какво говоря?
Мелиса кимна бавно. Красивите й очи бяха изпълнени с надежда и копнеж.
— Мисля, че разбирам — отвърна задавено тя. — Но те моля… погрижи се това да стане по-скоро.
Доминик простена и устните му завладяха нейните в страстна целувка, целувка, която въплъщаваше целия глад и разочарование на изминалите седмици. Целувката свърши така внезапно, както беше дошла. Доминик се отдръпна от нея и проговори накъсано:
— Бих го направил още сега, в този момент. Но ти се кълна, че въздържанието няма да трае дълго. — След още една бърза целувка по тръпнещата й уста той се обърна и изскочи от салона.
Мелиса, в чийто очи грееха звезди, докосна с трепереща ръка устните си, неспособна да повярва в току-що разигралата се сцена. Дали можеше да се надява? По гърба й пробягаха сладостни тръпки. После, поддавайки се на някакъв внезапен импулс, тя сложи ръце на кръста си и затанцува като безумна из стаята. На устните й играеше по детски непосредствена усмивка.