Веднъж взел решение, той остави чашата си.
— Мисля, че е време да отида при нашия приятел Лейтимър. Все пак той заслужава по-добър противник от онзи младок с жълто около устата.
При тези думи Ройс застина на мястото си. Погледът му издаваше отчаяние. Не можеше да не забележи, че приятелят му има по-дълбок мотив за действията си. В позата на Доминик имаше нещо от решителността на звяра, който дебне плячката си. Ройс хвана приятеля си за ръка и се опита да го разубеди:
— Не ставай глупак! Нямам намерение повторно да ти бъда секундант и да гледам как излагаш живота си на опасност за някаква дреболия.
Доминик го изгледа пренебрежително и издърпа ръката си.
— Нямам намерение да рискувам. Освен това не ми е достатъчно просто да го убия. Искам да му сторя нещо, от което да го заболи истински — и най-доброто е да опразня кесията му!
Ройс беше безпомощен. Той познаваше много добре приятеля си и разбираше, че е безсмислено да го разубеждава. Запътилият се към масата на Лейтимър Доминик се държеше съвсем естествено, но приведената глава и отпуснатите рамене бяха недвусмислено предупреждение за всеки, който го познаваше добре. Ройс въздъхна, защото знаеше, че ще защитава приятеля си, каквото и да се случи. Изруга тихо, отдели се от любимото си място до камината и също се запъти към масичката за игра.
Сякаш усетил надигащата се опасност, Лейтимър хвърли бърз поглед към врага си. Изразът на самодоволна небрежност се изпари в миг и отстъпи мястото си на бдителна загриженост. Все пак се постара да изпише на лицето си учтив интерес и проговори лениво:
— Днес младият Франклин не играе в обичайния си стил. Струва ми се, че още не е дорасъл за опитен играч като мен… Бихте ли заели мястото му?
Доминик се усмихна с вълча усмивка, в сивите му очи проблеснаха стоманени искри.
— Точно такова намерение имах! — Той се обърна към смутения младеж, който седеше срещу Лейтимър на тапицираната с филц маса, и му се усмихна топло и с разбиране. — Нали нямате нищо против, Франклин? — попита учтиво той. — Лейтимър и аз сме стари… противници и тъй като в момента съдбата явно е благосклонна към него, струва ми се, че е дошло времето да съживим старото си… съперничество. Разбира се, само в случай, че вие нямате нищо против!
Франклин, който се беше почувствал засегнат от обидното пренебрежение на Лейтимър, остана поласкан от учтивостта на Доминик.
— Не, разбира се, че не, сър! — отговори веднага той и фино изрязаната му уста се разкриви в горчива гримаса. — Тази вечер наистина играх ужасно.
Доминик зае мястото на Франклин и проговори многозначително:
— Е, може би причината е в картите, не в умението.
Лейтимър застина на мястото си, но бързо се овладя и попита заплашително:
— Какво трябва да означава това?
— О, съвсем нищо — отговори небрежно Доминик. — Да започваме ли? — Вълчата му усмивка накара англичанина да се почувства несигурен.
Закари, който разговаряше оживено с Даниел Манчестър на другия край на салона, също забеляза раздвижването на Доминик. Ала едва когато видя накъде се е запътил зетят му, интересът му се събуди. Когато Джордж Франклин стана и отстъпи мястото си на Доминик, по гърба на младежа пробягаха студени тръпки. Страхът му нарасна, когато видя лицето на Ройс, изправил се като статуя зад стола на приятеля си.
Закари разбра, че предстои решителна битка. Усмивката на Доминик и преувеличената му учтивост криеха заплаха. Неволно Закари си припомни вечерта в гостилницата, когато случайно беше споменал името на Лейтимър. Никога нямаше да забрави реакцията на Доминик и предстоящата партия между двамата стари врагове можеше само да обтегне до краен предел нервите му.
— Искам да погледам партията между Доминик и Лейтимър — обърна се той към Даниел. — Ела и ти, ако желаеш.
Следван от учудения поглед на братовчеда си, Закари се запъти с бързи крачки към масичката за игра и зае място до Ройс. Даниел, зад чийто небрежни маниери се криеше остър ум, веднага усети надигащата се опасност и без да се бави, последва братовчед си. Повечето от младите господа забелязаха стълпилите се около масата гости и побързаха да се присъединят към тях, за да разберат има ли нещо интересно.