Доминик се усмихна отново с вълчата си усмивка и отговори дружелюбно:
— Както ви е удобно. Да кажем, в два часа?
Лейтимър се съгласи, без да трепне:
— Много добре.
Ройс и Закари едва сдържаха любопитството си. Без да се съобразяват с присъствието на Даниел, те нападнаха Доминик с въпроси веднага щом се сбогуваха с прозяващия се домакин, който търкаше зачервените си очи.
— Ще ми обясниш ли най-после защо го направи? — развика се Ройс. — Всички знаят, че нямаш нужда от пари, освен ако не те е постигнала някоя внезапна катастрофа.
— Нали не можеше да понасяш Лейтимър! Защо цяла вечер игра с него? — попита обвинително Закари.
Доминик се усмихваше невъзмутимо.
— Да речем, че имаше да ми връща известна сума… с лихвите.
Ройс го изгледа с присвити очи.
— Е, и уреди ли дълга си?
Доминик му намигна и отговори през смях:
— В пики, драги мой, изцяло в пики.
ГЛАВА ДВАДЕСЕТ И ШЕСТА
Едва когато предаде коня си в ръцете на ратая и тръгна бавно към къщата, Доминик се сети, че не беше много прилично да се връща толкова късно в къщи, особено след нощ, прекарана на игралната маса. Времето, когато се съобразяваше единствено със собствените си желания, беше безвъзвратно отминало. Беше сигурен, че Мелиса няма да реагира любезно на завръщането му в тази ранна сутрин, макар че мотивите за закъснението му бяха повече от благородни.
Положението се усложняваше още повече от многото неизречени неща помежду им. Стана му неприятно при мисълта, че жена му може да го помисли не само за женкар, но и за пристрастен към хазарта.
Той изкачи на пръсти стълбите към галерията, надявайки се да проникне в къщата незабелязан. Открехна бавно входната врата и се взря в полумрака като човек, замислящ нещо лошо.
Преддверието беше празно и той въздъхна облекчено. Изкачи няколко стъпала и когато повярва, че се е отървал, на площадката се появи Мелиса, отспала си и много бодра след една нощ, изпълнена с приятни сънища. Така и не се разбра кой от двамата остана по-изненадан.
Като видя жалкото състояние на Доминик, Мелиса смръщи чело. Безгрижната и усмивка угасна. Погледът й се плъзна по тъмните кръгове под очите, разхлабената вратовръзка и омачканите бричове.
— Нима се връщаш едва сега от вечерта у Том Нортън? — попита невярващо тя.
Доминик, който усети как вратовръзката стяга гърлото му, се изкачи с мъка по оставащите му стъпала.
— Представях си другояче срещата ни, но ако ми позволиш няколко часа отсрочка, ще ти дам задоволително обяснение за това къде и как съм прекарал нощта.
Моментът беше труден за Мелиса — по най-различни причини. Седмици наред си бе втълпявала, че съпругът й не е толкова лош, колкото го представяха, а сега… След като почти бе повярвала, че Доминик не се интересува от други жени, сега той изискваше от нея да извини отсъствието му през нощта.
Доверието й бе поставено на огромно изпитание — Мелиса отлично помнеше как изглеждаше баща й, след като бе загубил огромни суми на игралната маса. Трябваше ли сега да преживее същото и с мъжа си! В сърцето й се надигна луд гняв, но тя се овладя и попита с подчертано равнодушие:
— Често ли го правиш?
Доминик се опита да улови погледа й и с отслабващ кураж установи, че жена му се е отдръпнала от него. В красивите й очи се четеше пренебрежение. Къде изчезнаха топлите искри, които през изминалите седмици му вдъхваха надежда? Трябваше на всяка цена да предотврати издигането на нова преграда помежду им! Той посегна към ръката й и заговори настойчиво:
— Заклевам се, че това няма да се повтори. Уверявам те, че нямам навика да оставам по цяла нощ на игралната маса, и ти трябва да ми повярваш. Трябваше да уредя нещо… нещо, което със сигурност ще оправдаеш, когато узнаеш за какво се касае. — Макар че Мелиса се дърпаше, той я привлече към себе си. Притисна устни в бузата й и продължи, подчертавайки всяка дума: — Ако настояваш, веднага ще ти кажа за какво се отнася. Аз обаче бих предпочел да не ти обясня сега, когато все още не разполагам с доказателства за онова, което съм свършил през последните няколко часа.
Мелиса не можеше да реши. Сърцето й беше склонно да му даде всичко, което поискаше, но здравият човешки разум я съветваше да не се оставя да бъде омагьосана от властния му чар. Беше възможно той да иска само да печели време, за да измисли някакво оправдание, което да го оневини в очите й… Ами ако казваше истината?
В гласа й прозвуча неприкрито недоверие:
— Кога ще бъдеш в състояние да ми дадеш обяснение, след като не можеш да го направиш сега?