Устните на Лейтимър нервно потръпнаха. Най-после беше започнал да разбира. В погледа му пламна огън и той направи крачка към Доминик.
— Значи знаете! — изсъска той и цялата насъбрана омраза се отрази по лицето му.
Доминик се усмихна като сит тигър.
— Разбира се — отговори хладно той.
Тъй като не беше в състояние да запази приличие, Лейтимър изрева:
— Може и да сте спечелили този рунд, Слейд, но ще има и следващ път и тогава ще си платите за всичко!
Той се обърна рязко, изскочи от стаята и тресна вратата зад гърба си. За миг се възцари напрегната тишина, прекъсната от смаяния мистър Смитфийлд:
— Божичко, никога не бих повярвал, че мистър Лейтимър е в състояние да се държи по този начин! А аз го смятах за съвършен джентълмен…
Останалите трима се отказаха от коментар и банкерът се зае отново със задълженията си.
— Изчакайте за момент, мистър Слейд. Трябва да подготвя документите.
Доминик сведе учтиво глава и малко след това приятелите се сбогуваха тържествено с добрия банкер. Когато се качиха на конете си и потеглиха към края на града, те не бяха разменили и две думи, но веднага след като оставиха зад себе си последната къща, Ройс заговори възбудено:
— Не смяташ ли, че ни дължиш обяснение? За какво беше този цирк? Още от снощи имам чувството, че участвам в драма, от която съм пропуснал първите две действия.
Доминик се ухили широко.
— Работата е частна, Ройс, и засяга една дама, която ми е много скъпа. Не мисля, че е редно да я обсъждаме. — В очите му святкаха весели искри. — Ще се задоволиш ли, ако ти кажа, че получих удовлетворение с помощта на картите, вместо с шпагата? Освен това споменатата дама много ще се зарадва на това обстоятелство.
Още преди Ройс да изкаже гласно оформилата се в главата му хаплива забележка, Закари се провикна смаяно:
— Вчера си подслушал разговора ни!
Доминик кимна и без заобикалки призна:
— Точно така. Само те моля да не казваш нищо на сестра си. Най-добре е изобщо да забравиш, че този разговор се е състоял.
Ройс отново се намеси, без да крие любопитството си:
— Не смятате ли, че не е прилично да обсъждате тайните си пред трети човек? — Забелязал усмивките им, той продължи унило: — Е, от мен да мине. Сигурен съм, че и сам мога да си съчиня вълнуваща история. Пазете си проклетите тайни, колкото си искате!
Ройс изглеждаше толкова обиден, че двамата му приятели избухнаха в луд смях. Само след минута той се включи в общия изблик на веселие и тримата се сбогуваха в отлично настроение.
Щом пристигна в къщи, Доминик отведе коня си в обора и изкачи с лека стъпка стълбището към галерията. Нареди на прислугата да не го безпокои при никакви обстоятелства и тръгна да търси жена си.
Намери я в люлката, опъната между два млади дъба в едно сенчесто кътче доста настрана от къщата. Вечно зелени дъбове, от които висеше испански мъх, брези и брястове, обрасли с червени лози, обграждаха полянката. Лекият бриз носеше дъх на магнолиеви цветове и жълт жасмин. Доминик вдъхна дълбоко сладкия аромат и се запъти към яркосинята люлка.
Мелиса спеше дълбоко, притиснала до гърдите си томче сонети. По лицето на мъжа се изписа безкрайна нежност. Той се надвеси над спящата и я загледа. Мина известно време, преди с радост да установи, че е последвала съвета му и е облякла нова рокля, въздушно творение от зелена коприна, украсена с много лакти тънка като паяжина брюкселска дантела. Жадният му поглед се плъзна по дългите тъмни мигли, малкия прав нос, сладката мека уста и своенравната брадичка. Моята жена, каза си той със смесица от учудване и радост. Моята скъпа, любима, смела жена.
Не можеше да си представи, че някога я беше смятал за алчна интригантка. Честно си признаваше, че е бил сляп за качествата й. Че се е водил единствено от ината си и може би от съпротивата срещу начина, по който тя си беше играла с чувствата му още от първия миг. Не искаше да се влюбва, нямаше намерение да се жени, но щом в живота му се появи Мелиса, всичко се промени. Само да не беше се съпротивлявал толкова дълго срещу тази промяна…
В този миг Доминик беше готов дори да благодари на Лейтимър, който практически беше тласнал Мелиса в обятията му. Ала гневът, който го обзе след разкритията на Мелиса пред Закари, не можеше да угасне толкова лесно. Лицето му се помрачи, пръстите, които досега бяха милвали една копринена къдрица, неволно я стиснаха по-здраво.
Мелиса се раздвижи и отвори очи. Огледа се сънено, без да знае къде се намира, и когато видя гневното лице на Доминик толкова близо до своето, от гърдите й се изтръгна уплашен писък.