Изпълнен със съжаление и разкаяние, че я е стреснал, Доминик пусна кичура, който държеше.
— Прощавай! Не исках да те уплаша.
Все още нащрек, Мелиса го изгледа крадешком, не можейки да вземе решение как да се държи. Двамата толкова отдавна не бяха оставали сами. Все още беше възбудена и потисната от късното му завръщане и от факта, че беше прекарал цяла нощ край игралната маса. Не стига, че беше женкар, а сега се оказваше, че е пристрастен към хазарта!
Макар че не беше престанала да се нарича глупачка, Мелиса се беше подготвила много грижливо за уговорената среща. Дойде при люлката много преди уговореното време и необичайната следобедна горещина бързо я измори. Без да съзнава какво прави, тя се отпусна в меката люлка и засънува как Доминик й се кълне във вечна любов и как я моли за прошка. А сега сияйният образ от сънищата й я гледаше с мрачно изражение на лицето.
Още преди да бе успяла да каже дума, Доминик се усмихна и отново заприлича на мъжа в съня й.
— Отдавна ли ме чакаш? — прошепна нежно той, без да откъсва очи от разбърканите къдрици и зачервените й страни.
Мелиса усети как сърцето й заби по-бързо под този поглед. Тъй като се чувстваше неловко в това положение, тя понечи да се изправи, но Доминик меко я притисна обратно във възглавниците.
— Не ставай — промълви тихо той. — Изглеждаш толкова прекрасна… макар че ще е още по-прекрасно, ако можех и аз да легна до теб…
Мелиса искаше да се разсърди, или поне да изглежда овладяна и безразлична, но като видя тъмните кръгове под очите му и осеяното с тънките белези на умората красиво лице, сърцето й се разтопи. Разгневена от поведението си, тя се нарече за кой ли път глупава гъска и отвърна, макар и не толкова твърдо, колкото й се искаше:
— Ако прекарваше нощите си в къщи, вместо да скиташ…
— Сърдиш ли ми се, Лиса? — попита сдържано Доминик и посегна към ръката й. — Имаш право, разбира се, но трябваше да свърша нещо много важно и то трая по-дълго, отколкото мислех първоначално. Както вече ти казах, нямам навика да не се прибирам по цяла нощ. — Усмивката му изразяваше смущение. — Е, случвало се е и това, когато бях млад и буен, но сега…
Тъй като не можеше да го остави да се отърве толкова лесно, макар че гневът й беше отлетял някъде много надалеч, Мелиса се постара гласът й да прозвучи възмутено:
— Тогава значи имаш странен начин да го показваш.
— И тук си права — отговори примирено той, бръкна в джоба на жакета си и извади чековата книжка, която бе получил в банката. Пусна я на гърдите й и промърмори: — Надявам се това да ме извини, поне до известна степен.
Мелиса го изгледа смаяно, надигна се и така залюля люлката, че едва не се изтърколи на тревата. Доминик посегна да я задържи. Тя разтвори документа и между веждите й се изписа дълбока бръчка. Не можеше да открие смисъла в цялата тази работа. В книжката пишеше, че на нейно име е открита сметка, по която са вложени тридесет и пет хиляди долара. Тъй като нямаше представа откъде са дошли парите, логично беше да приеме, че Доминик е решил да я умилостиви, като остави на нейно разположение такава голяма сума.
Засегната до дън душа, тя го изгледа хладно и заговори с леден тон:
— Как се осмеляваш да се отнасяш така с мен? Да не мислиш, че можеш да купиш всичко с парите си? Да не мислиш, че с богати подаръци ще ме накараш да си затворя очите пред скандалното ти поведение? Защо ме обиждаш, защо ме унижаваш? Как смееш! — При последните думи гласът й затрепери. Тя се изправи като горда амазонка и великолепната коса се разсипа по раменете й. Изгледа го с искрящи от гняв очи и хвърли книжката в лицето му. — Не искам проклетите ти пари! Никога не съм ги искала!
Доминик разбра веднага, че е направил грешка. Той обхвана с две ръце раменете й, за да не й позволи да избяга.
— Лиса, парите не са мои — започна да обяснява той. — Взех ги от Лейтимър. Цяла нощ играх с него — студено и пресметливо. Направих го само заради теб. Стори ми се, че така е по-добре, отколкото да го убия. Ти беше твърдо решена да не допуснеш дуел, затова реших, че е по-добре да го нараня по друг начин. Затова ме нямаше цялата нощ.
Мелиса замръзна на мястото си.
— Парите са на Лейтимър? — повтори слисано тя. — Защо си ги…?
В този миг й просветна и изражението й се промени невероятно очите й станаха огромни, устата й зяпна. Втренчила поглед в тъмното лице, тя беше неспособна да повярва в топлата му усмивка.
— Ти си подслушал разговора със Закари — проговори най-после тя.
Доминик кимна.
— Да, признавам, че безсрамно подслушах снощния ви разговор, и не съжалявам. — Той понижи глас и продължи, изпълнен с безкрайна нежност: — Откъде иначе бих могъл да узная, че съпругата ми, за която бях твърдо убеден, че ме е взела само заради парите, е невинна жертва на един безскрупулен подлец? Че онази вечер си попаднала неволно в стаята ми и че когато си ми предложила Фоли, това е бил отчаян опит да запазиш дома и честта си? Как иначе можех да разбера, че не си опитна интригантка, алчна за парите ми, а една извънредно смела и почтена млада жена?