— Ти си ме излъгал! — провикна се с добре изигран ужас тя. — А аз през цялото време вярвах, че съм се омъжила за женкар и играч!
— Не, Лиса, не! — Джош беше извън себе си. — Никога не съм искал да останеш с такова мнение за него. Исках само да събудя интереса ти.
Мелиса сведе поглед, за да не се издаде.
— О, чичо, как можа да ме заблудиш така! — въздъхна жално тя. — Аз ти вярвах и лъжите ти разрушиха брака ми.
Засегнат дълбоко от това драматично изявление, Джош изкрещя:
— Скъпо мое дете, никога не съм имал намерение да ти причиня болка! Ей сега ще отида да поговоря със съпруга ти и да му обясня всичко. — Само след миг обаче се сети, че Доминик ще приеме обясненията му с гняв и разочарование, и прибави разкаяно: — Сигурно ще ме повика на дуел, щом узнае истината.
Той хвърли боязлив поглед към племенницата си и се опита да измисли няколко утешителни думи. Като видя обаче, че тя е извърнала глава настрана и е сложила ръка пред устата си, в сърцето му се надигна подозрение. Сграбчи ръката й и я дръпна с все сила.
— Лиса, ти, зверче такова! — изкрещя вбесено той и в следващия миг избухна в смях. Лицето на Мелиса сияеше. — Каква игра играеш с мен?
— Такава, каквато заслужаваш — отговори хладно тя. — Дано най-сетне проумееш, че е по-добре винаги да ми казваш истината.
Малко засрамен, Джош кимна.
— Вярно е, не биваше да се меся, но трябва да признаеш, че всичко се уреди много добре.
Усмивката на Мелиса стана мека и нежна.
— Може би… — промълви замечтано тя.
После махна с обич на чичо си и тръгна бавно към къщата. С всяка крачка чувството на завладяваща радост ставаше все по-силно. Доминик не беше казал, че я обича, но се държеше като влюбен. Защо иначе щеше да седне на масата срещу Лейтимър и да спечели всички тези пари за нея? Тя изгледа замислено чековата книжка, която все още държеше в ръка. Доминик беше неин съпруг и нямаше защо да открива сметка на нейно име, и въпреки това го беше направил. Това не беше просто проява на великодушие. О, Боже, мили Боже, направи така, че да не се разочаровам! — помоли се горещо тя.
Разбира се, беше много обидно, когато Доминик й разкри, че я е подозирал в алчност и интригантство, но когато погледнеше назад, не можеше да не признае, че събитията, довели до брака им, я представяха в не особено ласкателна светлина.
Доминик изобщо не я познаваше и като се имаха предвид обстоятелствата, не можеше да не си помисли, че тя е сторила всичко, за да се добере до парите му. И въпреки това се беше отнесъл почтено към нея и беше проявил извънредно великодушие — като си припомни подаръците, с които я беше отрупал, Мелиса се засрами от начина, по който се беше отнасяла към него.
Докато тичаше по стълбите към къщата, в главата й се загнезди една извънредно обезпокояваща мисъл и усмивката й угасна. Доминик вече знаеше, че тя не беше искала да го принуди на този брак и се беше озовала в стаята му само по нещастно стечение на обстоятелствата, но фактът, че се беше оженил против волята си, не можеше да се отрече… Сам той й го беше казал. По гърба й пробягаха студени тръпки. Може би само благородството и добротата го караха да се държи така с нея…
Въодушевлението й се изпари, щастливите мисли бяха заместени от старите съмнения и тя влезе в преддверието с унило лице. Намери мъжа си в салона да разлиства нетърпеливо някакъв вестник.
Когато Джош им попречи, двамата се намираха в едно особено, повишено състояние на духа, което трудно можеше да се върне. Без разумна причина, между съпрузите отново се възцари предишното напрежение. Много им се искаше да продължат предишния разговор, но никой не знаеше как да започне.
Мелиса застана нерешително на прага. Доминик я погледа малко, после с усмивка се надигна и пристъпи към нея.
— Отиде ли си чичо ти?
— Да, и ми заръча да ти предам поздравите му — отвърна сковано тя. Стисна по-силно банковата книжка и направи крачка напред. — Исках да ти благодаря… и да се извиня, че прецених неправилно мотивите ти — заговори сериозно тя.
Двамата се погледнаха в очите и част от предишното сладко очарование се събуди за нов живот.
Доминик я привлече нежно към себе си.
— Не искам нито благодарност, нито извинение — промърмори едва чуто той.
Трепереща от вълнение, Мелиса се притисна до него.
— А какво искаш? — пошепна в ухото му тя.
Двамата бяха толкова потънали в този миг, че изобщо не чуха тропота от стъпки по галерията. Стреснаха се едва от силното чукане по къщната врата. Мелиса се дръпна настрана, от гърлото на Доминик се изтръгна полугласно проклятие.