— Ако е пак чичо ти, тежко му!
Той изскочи с големи крачки в преддверието и отвори с трясък външната врата. Недружелюбното изражение на лицето му не се промени ни най-малко, когато се изправи пред застаналия на прага Ройс Манчестър.
— Какво искаш, по дяволите? Лека-полека започвам да мисля, че хората от твоето семейство са твърдо решени да ме лишат от хармонията на брака!
— Май идвам не навреме, а? — попита заинтересовано Ройс, без да се засегне от нелюбезното посрещане. — Само че се ядосваш не на този, на когото трябва. Дошъл съм само защото Джейсън Севидж, приятелят на скъпия ти брат, ти е изпратил бърза вест.
— Джейсън ли? — учуди се Доминик.
— Ако ме пуснеш да вляза, ще ти разкажа всичко най-подробно — отговори с подчертана любезност Ройс.
Макар и неохотно, Доминик се отмести, за да му направи път. Тъй като знаеше, че Ройс не би дошъл по това време, ако не ставаше въпрос за нещо наистина важно, той разбра, че ще минат доста часове, преди отново да се наслади на сладостното усамотение с Мелиса. Не му оставаше нищо друго, освен да се подчини на съдбата си. Провря глава през вратата на салона и каза на жена си:
— Ройс е дошъл да поговори с мен за нещо важно и за съжаление не знам кога ще свършим.
Мелиса, която беше познала гласа на братовчед си, кимна сдържано. После обаче изтича при мъжа си и го погледна със святкащи от възбуда очи.
— Върви. По-късно ще имаме време един за друг. Все някога ще останем сами… — прошепна пламенно тя.
Този поглед и тонът на гласа й накараха Доминик да загуби самообладание. В душата му нахлу такава бурна вълна на любов и желание, че той я притисна до себе си и впи устни в нейните, без да го е грижа за присъствието на Ройс.
— Повярвай ми, чакам с нетърпение да остана насаме с теб — пошепна в ухото й той.
После се обърна и изчезна с Ройс, докато Мелиса остана като замаяна на вратата и се загледа след него. Мисълта за предстоящата нощ я изпълваше със сладостна възбуда. Обгърната от розова мъгла, тя изскочи от салона и хукна към стаята си.
Съвсем друго беше настроението на Доминик, който покани Ройс в малкия си кабинет в другия край на къщата.
— Е, какво те води тук по това необичайно време? — попита делово той, след като двамата се разположиха в удобните кожени кресла. — Смятах, че ще използваш по-добре следобеда след дългата нощ, която прекарахме, вместо да идваш да ми досаждаш.
— Много добре знаеш, че обичам да ти досаждам — отговори невъзмутимо Ройс. — И двамата знаем, че нямам други занимания, освен да ядосвам приятелите си.
Боз да иска, Доминик се усмихна.
— Остави това и ми кажи какво иска Джейсън — подкани го малко по-любезно той.
Ройс извади от джоба на жакета си плик и го подаде на приятеля си с думите:
— Мисля, че знам какво пише в писмото. И аз получих вест от Джейсън, когато се прибрах на обед в къщи. Сигурно и на теб е писал същото.
Така и беше. Писмото беше кратко, новината от голямо значение.
Доминик,
Един британски шпионин, някакъв тип на име Антъни Дейвис, беше заловен в Ню Орлиънс. Първо отказа да говори, но заплахите на някои известни джентълмени го принудиха да промени мнението си. Призна, че Роксбъри го е изпратил да се срещне с Лейтимър на пети декември. По време на обиколката си Лейтимър изготвил списък на хората, които били склонни да работят с този шпионин. Трябва да узная имената им! Трябва да ги изтръгнеш от Лейтимър, без той да заподозре нещо. Не предприемай нищо срещу него — ще го хванем, когато пристигне в Ню Орлиънс. Междувременно намери списъка и направи копие. Един от вас трябва да ми донесе това копие възможно най-бързо. Както изглежда, ти се оказа прав — Лейтимър не е нашият шпионин. Задачата му е била да открие хората, подходящи за целите на Роксбъри. С помощта на списъка му шпионинът е трябвало да почне да работи.
Като се има предвид откритието ни, ти можеш да спреш с ухажването на прекрасната Дебора. Сигурен съм, че това ще те зарадва, но първо трябва да намериш списъка. Изпращам това писмо до Ройс, защото не съм сигурен дали все още си в Батън Руж. И на него писах същото. Надявам се двамата да побързате и да се сдобиете със списъка без особени трудности.
Най-сърдечни поздрави на теб и жена ти.
Без да каже нито дума, Доминик подаде писмото на Ройс и той го прочете набързо.
— Да, същото пише и на мен — потвърди замислено приятелят му. Доминик не знаеше какво да каже. След малко прокара ръка по лицето си и заговори глухо:
— Най-добре е да претърсим личните вещи на Лейтимър. Не смея да твърдя, че съм особено въодушевен от тази работа, но трябва да я свършим колкото се може по-скоро.