— Прав си — съгласи се Ройс и се облегна назад в креслото си. — Благодарение на достойната за съжаление връзка, която поддържах с него, аз знам, че тази вечер скъпият ми приятел ще вечеря със сестра си у семейство Ричардсън в имението Роуз Маунт. Ричардсън е страстен играч, макар че в последно време непрекъснато губи. Сигурен съм, че Лейтимър ще се опита да си върне поне част от парите, които изгуби от теб.
Доминик отметна глава назад и се загледа мрачно в тавана. Толкова чаканата нощ с Мелиса се отдалечаваше безкрайно. В гласа му прозвуча мрачно примирение:
— Щом трябва, ще отидем още тази нощ. — Тъй като не му се искаше да се откаже от всичките си надежди, той хвърли кратък поглед към Ройс и промълви: — Не може ли утре… Какво значение има един ден повече или по-малко?
— Ами ако не намерим списъка? Защо не помислиш, че могат да минат няколко дни, преди да го открием? Затова е най-добре да започнем още днес и дано късметът е на наша страна, за да замина веднага за Ню Орлиънс.
Доминик го изгледа иронично.
— Как така не си на мнение, че аз трябва да отнеса списъка на Джейсън?
— Разбира се, че не съм на това мнение! — отговори с ангелско изражение Ройс. — Ти си младоженец и времето ти е твърде скъпо, за да го пилееш с дълго пътуване по реката към един известен с пороците си град.
— Аха, а ти жадуваш за малко приключения и нови пороци, така ли? — ухили се подигравателно Доминик.
Без да се бавят, двамата се заеха да обмислят подробностите около рискованото си предприятие. Тъй като вече беше шест вечерта, Доминик покани Ройс на вечеря, която премина в много приятна атмосфера. Мелиса се справяше отлично със задълженията си на домакиня и въпреки това се усещаше известно напрежение. Това не беше най-приятната вечер, която тримата бяха прекарвали заедно — особено след като двама от триото горяха от желание третият да изчезне колкото се може по-скоро!
След вечеря Мелиса остави господата пред бутилка порто и кутия пури и се оттегли в салона, където се отдаде на приятни мечти за предстоящата нощ. Скоро Ройс щеше да се сбогува и тогава… Едва когато мъжете се присъединиха към нея, тя узна неприятната вест, че Доминик отново трябва да излезе.
Втренчила объркан поглед в мрачното лице на мъжа си, тя попита с нарастващо раздразнение:
— Искаш да излезеш? Сега? Да излезеш с Ройс? А аз мислех…
Ройс, който местеше очи от едното тъжно лице към другото, спаси ситуацията, като се намеси:
— Мисля, че ще си позволя още една пура и ще изчакам навън, докато Доминик се приготви.
Младата двойка изобщо не забеляза излизането му. Доминик се изправи пред седналата на дивана Мелиса, улови ръцете й и заговори с искрена молба:
— Мелиса, трябва да отида с него! Кълна ти се, това е последният път, когато те оставям сама!
Огорчена до дън душа, тя го изгледа със старото недоверие.
— Струва ми се, че тази сцена започва да се повтаря твърде често. Винаги има място, където трябва да отидеш, събитие, в което не ми е позволено да участвам… а и историята с лейди Боудън. — Погледът й издаваше болка и наранена гордост. Гласът й прозвуча глухо: — Търпението ми свърши. Върви, щом трябва, но не очаквай да ме завариш у дома, когато най-после се сетиш да се върнеш!
Доминик побледня като платно и отговори потиснато:
— Не ставай глупава! Най-горещото ми желание е да прекарам вечерта насаме с теб, но времето напира — трябва да свърша някои работи, колкото и да са неприятни.
В очите на Мелиса лумна златен огън, издаващ обзелата я дива ревност.
— Лейди Боудън, нали? — промърмори полугласно тя. — Пак ли преживява криза, която изисква съчувствието ти?
Възхитен от тази проява на ревност, Доминик се ухили широко и белите му зъби блеснаха в полумрака.
— Не, скъпа моя, не става въпрос за лейди Боудън. Нищо, което тя е извършила или казала, не е в състояние да ме откъсне от теб!
Мелиса го изгледа подозрително, изпълнена с желание да му повярва, но неспособна да се отърси от старите съмнения. Думите му я омагьосваха, но магията не продължи дълго.
— Щом не е лейди Боудън, кой или какво е толкова важно? — попита остро тя.
Доминик се поколеба. Много добре разбираше, че връзката му с Мелиса е навлязла в нова фаза. И тъй като не вярваше в любовта без доверие, нерешителността му не трая дълго. Усети огромно облекчение, когато без заобикалки и подробно й описа всички събития около Лейтимър и сестра му и обясни мотивите, които го бяха накарали да ухажва Дебора Боудън.
Странно, но Мелиса му повярва безусловно. Това обясняваше досегашните противоречия в поведението му. Повярва му, защото го обичаше и искаше да му вярва. Очите й се разшириха от учудване, тя отваряше и затваряше уста, сякаш за да проумее по-добре значението на думите му. За нея представляваше огромно удовлетворение, че Доминик не се е интересувал ни най-малко от прелестите на англичанката и е понасял натрапчивостта й само за да узнае повече за действията на Джулиъс Лейтимър. Не по-малко възхитително беше откритието, че Лейтимър е не само негодник, но и шпионин! На устата й напираха безброй въпроси, но един беше по-важен от всички. Обзета от внезапна плахост, тя сведе очи и попита: