Марта вече се трудеше усърдно в градинката зад кухнята. Мелиса получи от чернокожото момиче едно гребло и се нахвърли ожесточено върху избуялите плевели. Работещата до нея Марта дълго време я поглеждаше неодобрително, а накрая не издържа и се развика:
— Ако продължавате така, скоро ще припаднете, мис! Не усещате ли колко горещо е днес?
Мелиса се изправи и избухна в смях. Марта беше едра, пълна осемнадесетгодишна девойка с кръгло, вечно усмихнато лице. Тя и семейството й бяха единствените роби, които не бяха продадени след смъртта на Хю. Освен Марта в къщата живееха родителите й Мартин и Ада, по-големият й брат Стенли, сестра й Сара и двете момчета Джоузеф и Харлан. Ада беше отлична готвачка, Мартин беше служил като камериер на баща й. Всички членове на семейството работеха усърдно и помагаха с цялото си сърце на Мелиса и Закари.
Двете момичета продължиха да работят рамо до рамо, без да разговарят, докато Ада ги повика да обядват. Облекчена, Мелиса захвърли греблото и хукна към къщата.
Закари вече се беше разположил край масата, когато Мелиса връхлетя като вихър в трапезарията. Тя му махна с ръка и побърза да грабне чашата му с лимонада. Отпи голяма глътка и доволно възкликна:
— Великолепно! Цяла сутрин работя в градината и едва не умрях от жажда. — За миг изражението й се помрачи и тя промълви гневно: — Мразя това проклето плевене.
— Не очаквай от мен съчувствие — отговори твърдо Закари. — През това време аз почиствах оборите. Знай, че с удоволствие бих се сменил с теб.
Лицето на Мелиса се разведри. Все пак беше добре, че все още имаха обор, който да почистват, и градина, която да плевят.
— Колко сме неблагодарни! — промърмори унило тя. — Нали Уилоуглен си е още наш! — Обърна се настрана, за да не вижда мокрото петно на тавана и старите, избелели от слънцето пердета. — Имаме и Фоли! — прибави по-високо тя, желаейки да окуражи самата себе си.
Как ли щеше да се почувства, ако можеше да знае, че някой си Доминик Слейд в този миг влиза в Батън Руж с твърдото намерение да купи един определен червенокафяв жребец.
ГЛАВА ЧЕТВЪРТА
След пристигането си в разположеното на стръмния ляв бряг на Мисисипи градче Батън Руж Доминик отседна в малка, но много комфортна гостилница и веднага се зае да събира сведения за собственика на прехваления жребец. Гостилничарят Джеръми Денъм го насочи по правилната следа.
— Най-добре се обърнете към Джош Манчестър — посъветва го той и постави на масата халба пенлива бира. — Той води семейните дела. Ще го намерите в Оук Холоу, на около три мили северно от града, по поречието на Ривър Роуд.
Получената информация зарадва Доминик, но го и учуди. Странно как така Ройс Манчестър не е споменал нито веднъж, че баща му отглежда коне, рече си той. Без да губи време, младият мъж написа една бележка, в която обясняваше причините за идването си в града и молеше мистър Манчестър за среща. Том, най-младият син на Денъм се погрижи писъмцето да попадне още същия ден в ръцете на получателя.
Подробният и извънредно окуражителен отговор на мистър Манчестър зарадва Доминик и късно вечерта той се оттегли в стаята си с приятното очакване още на следващия ден да види коня, заслужил похвалите на толкова признати експерти. Още повече го вълнуваше представата, че само след един ден Фоли може да стане негова собственост…
Джош обаче знаеше много добре, че това желание е неизпълнимо. Най-голямото препятствие беше фактът, че той нямаше никакви права върху Фоли. Може и да беше настойник на Закари, но не си правеше никакви илюзии за авторитета, с който разполагаше пред Мелиса — а тя никога нямаше да се съгласи да продаде жребеца. Защо тогава беше заблудил Доминик с отговора си?
Името Слейд не беше непознато за Джош. Синът му Ройс често споменаваше приятеля си Доминик, а самият Джош преди години беше гостувал на родителите на младежа в плантацията Боньор. Знаеше, че семейството е заможно и уважавано. Обстоятелството, че по-старият брат на Матю Слейд е английски барон, не беше убягнало от вниманието му, както и фактът, че Ноел Слейд произхожда от една от най-богатите и мощни креолски фамилии на Ню Орлиънс. Макар и да не се познаваше лично с Доминик Слейд, нещата, които чуваше за него, будеха любопитството му, както биха събудили любопитството на всеки баща или роднина, който търсеше съпруг за момиче от семейството. Доминик беше млад, изглеждаше добре, разполагаше с много пари, държеше се любезно и, което беше най-важното от гледна точка на Джош — не беше женен. Като осъзна истинското значение на неочакваното пристигане на Доминик в Батън Руж, Джош едва не се разхълца от радост. След като Мелиса беше отказала на всички красиви млади мъже в околността, новопоявилият се Доминик Слейд със сигурност щеше да възбуди любопитството й!