Внезапно лицето му грейна в усмивка. Може би наистина щеше да направи огромна грешка, ако се опиташе да изтъкне добрите качества на мистър Слейд! Защо не тръгнеше по обратния път? Не беше ли по-добре просто да предупреди Мелиса да се пази от него? Точно така, щеше да създаде у нея представата, че новодошлият е безделник, че пребиваването му в дома му никак не му е приятно. Хвалебствените химни, които досега беше пял по адрес на обожателите й, не дадоха добри плодове. Оставаше му само надеждата, че противното ще го доведе до успеха.
Доволен от себе си, убеден, че най-после е открил правилния път, Джош излезе от библиотеката и тръгна да търси жена си. Намери я в малкия салон, разположена удобно на покрития с копринена дамаска диван, задълбочена в разглеждането на едно модно списание. При влизането му тя вдигна очи и се усмихна по обичайния си мил начин.
— Ето те най-после, скъпи. Вече се питах къде си се скрил.
Между младите Сеймур и леля им Сали Манчестър не съществуваше почти никаква прилика? Вече четиридесет и петгодишна, Сали беше загубила ярките цветове на младостта и сякаш беше станала още по-дребна и крехка. Все пак тя продължаваше да прави впечатление на мъжете с миловидността си, с великодушието и неизменната си любезност. Познатите й я оприличаваха на квачка, вечно загрижена за пиленцата си.
Въпреки петте деца, които беше родила, тя беше запазила част от красотата си. Очите й бяха големи и ясносини, по розовата й кожа имаше само наченки на бръчици, посипаната със сребро кестенява коса все още беше гъста и къдрава. Дантеленото жабо на роклята й беше прихванато със скъпоценна камея. Джош намери, че в тъмносинята тафтяна рокля, която подчертаваше цвета на очите й, жена му изглежда по-очарователна от всякога.
Той приседна до нея и посегна към ръката й. Когато заговори, в гласа му прозвуча искрено задоволство:
— Знаеш ли, Сали, смятам, че младият Слейд е много подходяща партия за нашата Лиса. — И след кратка пауза прибави: — Разбира се, ако ни хареса. Утре ще ни посети и те моля да го поканиш да ни погостува няколко дни.
Джош млъкна отново и на лицето му се изписа колебание. Любовта не го правеше сляп за късия ум на Сали. Сега трябваше да реши да й разкрие ли плана си и каква част от него. Колкото по-малко, толкова по-добре, каза си той и веднага съжали, че е споменал името на Слейд във връзка с Мелиса. Накрая се ограничи с остър поглед и строго предупреждение:
— Мисля, че е най-добре изобщо да не споменаваш Мелиса пред Слейд. Не искам да мисли, че търсим богат съпруг за племенницата си. Просто го покани и се представи в най-добрата възможна светлина. Ти си идеална домакиня, скъпа. Искам този младеж да се почувства като у дома си.
Когато на следващата сутрин Доминик пристигна в уговореното време, той бе посрещнат от един дружелюбен, ала твърде излиятелен Джош Манчестър. Ако беше заподозрял дори за миг причината за тази извънредна любезност, младият Слейд щеше моментално да се обърне и да побегне.
Още докато се поздравяваха, Джош беше приятно впечатлен от красивия млад мъж. Хареса му здравото ръкостискане и откритият, ясен поглед на сивите очи. Външният вид отговаряше на представата му за един Слейд — бялата вратовръзка беше завързана безукорно, жакетът от синьо платно стоеше като излят, късите панталони бяха опънати по стройните бедра, а високите ботуши с кончови блестяха като огледало. Дори жилетката беше приета от Джош с благосклонност. С дискретните си шарки тя се различаваше твърде много от ярките, изпъстрени с бродерии жилетки, с които се кипреше най-младият му син. Очевидно мистър Слейд беше възприел стила на Бю Бромел, който диктуваше модата в Англия. Джош беше уверен, че дори Мелиса няма да има какво да възрази срещу такова облекло.
Освен това племенницата му имаше добър вкус и със сигурност щеше да усети властното му мъжко излъчване. Джош се усмихна самодоволно и поведе госта си през обширния, обзаведен с вкус салон към работната си стая. Предложи му чаша кафе и докато двамата разговаряха непринудено, успя да се убеди, че всичко, чуто за младия Слейд от сина му и от други познати, отговаряше на истината. Доминик Слейд изглеждаше великолепно, държеше се любезно, а произходът му беше безупречен. Без да иска, Джош въздъхна облекчено. Оставаше му само да убеди Мелиса в изключителния късмет, който се беше появил на хоризонта.