Макар реакцията на сина да не отговаряше изцяло на очакванията му, Джош все пак въздъхна облекчено, когато Ройс се обърна да излезе и двамата млади хора препуснаха към града. Самият той също реши да не губи време и се запъти към Уилоуглен. След като първата част на плана беше успяла, беше крайно време да се заеме с осъществяването на втората.
Когато посрещналата го Франсиз Осбърн обясни, че Мелиса работи в обора, Джош изобщо не се учуди. Подсвирквайки си весело, той се запъти към стопанските сгради. За момент беше забравил финансовите затруднения, които го принуждаваха да прати племенницата си под венчило, и се наслаждаваше от все сърце на малката си маневра.
Трябваха му няколко секунди, за да привикне към приятния полумрак на обора и да види Мелиса, заета с почистването на тора.
Джош веднага забеляза износената рокля и глупавия кок на тила, но не се трогна особено от вида на племенницата си, защото го приписа на необходимостта от удобно облекло за работа в обора. Едва когато извика името й и тя се обърна към него, осъзна заблудата си. Огледа ужасено лицето й и доброто му настроение се изпари в миг, защото усети неоспоримото въздействие на грозните очила и строгата фризура. Дори роднинската обич, която изпитваше към нея, не можа да смекчи това впечатление. За Бога, Мелиса приличаше на… Ами тя беше станала грозна стара мома! Нямаше нужда да си блъска главата, за да открие причините за този маскарад — племенницата му беше предприела мерки, за да отблъсне веднъж завинаги всички опити за сближаване от страна на мъжкия пол. Като не знаеше как да посрещне този внезапен обрат, Джош остана на мястото си и само я загледа мрачно.
Мелиса, която не можеше да не забележи потиснатостта му, усети в сърцето си нещо като съчувствие към чичо си. Но не съвсем. Тя беше очаквала гняв и укори, а сега, смаяна от пълното му объркване и унилото примирение, изписани по лицето му, се люшкаше между смеха и съчувствието. Промененият й вид беше оказал своето въздействие, това беше повече от очевидно, ала фактът, че Джош не реагира с яростни крясъци, беше изненадващ. Към разярения, бушуващ Джош можеше да се отнесе с необходимата решителност, но не знаеше как ще се справи с един чичо, който бе загубил ума и дума. Лицето й се смекчи, на устните й изгря усмивка.
Тази усмивка промени изражението на лицето й само за един миг. Човек не можеше да не забележи колко привлекателни са устните й, колко меко закръглени бузите. Въпреки строго опънатата назад коса и грозните квадратни очила, никой не можеше да отрече естествената й красота. Тази промяна помогна на Джош да се оборави. Кой знае, каза си окуражено той, може би Доминик Слейд ще изпита удоволствие да открие красотата зад фасадата на стара девственица. Решен да осъществи докрай плана си, той затърси трескаво начин да превърне упорството на Мелиса в плюс за себе си и плана си. Последва внезапно осенилата го идея и проговори бавно и замислено:
— Както виждам, вече са те предупредили…
Този път смаяната беше Мелиса.
— За какво да ме предупредят? — попита глухо тя, обмисляйки напрегнато защо чичо й се бе възстановил толкова бързо от първата уплаха. — Кой да ме е предупредил?
Джош, който все повече се въодушевяваше от идеята си и вече започваше да се наслаждава на ситуацията, отговори спокойно:
— Ами, от Доминик Слейд.
Мелиса изгледа внимателно чичо си. Не й изглеждаше пиян, но пък и тя нямаше кой знае какъв опит с развеселени от алкохола джентълмени. Усети, че става нещо нередно, и тъй като не знаеше как да се държи, попита намръщено:
— Кой е пък този Доминик Слейд?
Джош се направи на учуден.
— Нищо ли не си чула? А аз си помислих, че вече знаеш за него и си се преоблякла, за да скриеш красотата си.
Мелиса, която все повече се объркваше, напразно търсейки някакъв смисъл в думите му, се постара да запази самообладание.
Аха, онзи ли Доминик Слейд — промърмори небрежно тя. Беше й противно да се държи като идиотка, но продължи да измисля: — Някой спомена, че се е появил по тези места, затова реших, че е най-добре да… — Тя не довърши изречението си, защото не искаше да признае, че няма понятие за какво става дума. Усмивката й издаваше несигурност. — Нали нямаш нищо против?
— Разбира се, че не, мила! Нямам думи да ти опиша колко се радвам, че си проявила достатъчно здрав разум и си предприела мерки да се предпазиш от нахалството на онзи млад негодник. Постъпила си много умно, като си прикрила по този чудесен начин моминските си прелести. — Джош едва се удържа да не избухне в смях и продължи: — Много малко мъже биха се осмелили да се доближат до жената, в която си се превърнала! А Доминик Слейд незабавно ще хукне да бяга. Той не се задоволява с какви да е жени, ухажва само най-най-красивите.