— Е, не бих казал, че е точно така — отговори Лейтимър и в гласа му прозвуча подигравка. — Дрехите, които носите, биха могли да изкушат един истински мъж да потърси скритата под тях красота. — Дългите му пръсти помилваха бузата й. — За мен сте винаги красива и роклята и прическата не са в състояние да променят този прост факт. — Той се поколеба за миг, после в сините му очи се появи странно изражение. — Както знаете, освен предложението за женитба един мъж може да направи на момиче като вас и някои други предложения…
Кехлибаренокафявите очи засвяткаха гневно. Без да бърза, Мелиса се отдръпна от милващата я ръка.
— Момиче като мен? — попита заплашителен тя. — Какво искате да кажете?
Джулиъс изкриви измъчено лице. Докато почистваше незабележимите прашинки от зеления си жакет, той отговори обвинително:
— О, Лиса, не ми казвайте, че не разбирате за какво говоря! Известно ви е, че през последните седмици не пестях намеците си. Трябва ли да се изразя по-ясно?
Мелиса, чието сърце биеше лудо, проговори през стиснати зъби:
— Да, смятам, че ми дължите обяснение.
Аристократичните черти на лицето му застинаха в мрачна гримаса. Сините очи святкаха със зъл пламък.
— Е, добре, скъпа — отговори с добре изиграна досада той. — Вие ми дължите доста голяма сума. Досега проявявах търпение, но то вече свършва. Всъщност, по-точно е да се каже, че свършва времето ми в Америка.
Между веждите на Мелиса се изписаха две дълбоки бръчки.
— Искате да ни напуснете?
Студена усмивка пробяга по пълната му уста.
— О, едва през есента или в началото на зимата… Това зависи от… — Той млъкна, сякаш съжаляваше за изпуснатите думи, и след малко добави с обичайната си безстрастност: — Дотогава трябва да уредя всички свои работи. Затова съм дошъл при вас.
Без да обръща внимание на съпротивата й, той я улови за брадичката и я принуди да го погледне в очите.
— Мелиса, аз ви желая! Желая ви дори в тези смешни дрехи. Ако ми позволите да се насладя на прелестите ви през следващите няколко месеца, склонен съм да скъсам разписката, подписана от баща ви. — Погледът му се сведе върху устата й. — Искам да станете моя любовница. За съжаление времето, което ще прекараме заедно, няма да е дълго, но съм сигурен, че многобройните ви възхитителни качества си струват парите.
Мелиса направи отчаян опит да се освободи от ръцете му, но напразно. Със свободната си ръка Лейтимър обгърна талията й и я притегли властно към себе си. В погледа му гореше дива похот. Гласът му прозвуча доверително:
— Скъпа моя, ще проявя истинско великодушие към теб. А ако си още девствена, както почти съм уверен, ще направя всичко възможно да те обезщетя за загубата. Желая те, разбери, а последните седмици още повече усилиха желанието ми!
Ужасена, обидена до дън душа, Мелиса реагира спонтанно. Извъртя глава и впи зъби в китката му. Лейтимър изрева някакво проклятие и това й достави злобно удовлетворение. Англичанинът я оттласна от себе си и я изгледа пренебрежително.
— Надявах се да обсъдим по мирен и почтен начин тази малка сделка, но очевидно съм се излъгал — изръмжа гневно той и разтърка ухапаното място.
Мелиса не можа да повярва на ушите си.
— Вие ли ми говорите за почтеност? В предложението ви няма нищо почтено, сър! То е дръзка обида!
— Много съжалявам, че гледате на нещата по този начин — отговори хладно мъжът. — Тъй като предложението ми не се оказа по вкуса ви, приемам, че ще ми изплатите дължимата сума в злато още преди началото на следващата седмица.
Мелиса пое дълбоко въздух и стисна зъби, за да не изпищи. Ръката й трепереше от желание да изтрие с плесник самодоволството по лицето му. Но се постара да овладее гнева си и отговори с леден глас:
— Знаете, че искате твърде много от мен. Не ми е възможно да събера толкова много пари за толкова кратко време.
Лейтимър вдигна високо аристократичните си вежди.
— Искате да удължа срока? Е, добре, ще разберете, че не съм чудовището, за което ме смятате. Да кажем до първи юли?
Мелиса веднага усети, че мъжът си играе с нея, и сърдито вирна брадичка.
— Отговорът на този въпрос ви е добре известен!
— За съжаление да, на ако не съберете парите дотогава или ако не проявите склонност да приемете другото ми предложение, аз ще се погрижа Уилоуглен да бъде продаден на търг. — Усмивката му беше безмилостна. — Мелиса, аз ще получа онова, което искам, по единия или по другия начин. Ако предпочитате да загубите дома си, моля, решението е само ваше.