В гърдите на Мелиса бушуваше безпомощна ярост. Тя втренчи очи във врага си, изразявайки цялото презрение, на което беше способна. И двете предложения бяха неприемливи. Какво ще стане със Закари, с работниците и със самата нея, ако Лейтимър осъществеше заплахата си? Тази мисъл беше непоносима. Не по-малко непоносима беше обаче и другата възможност. Цялата симпатия, която беше изпитвала към изискания Джулиъс Лейтимър, се изпари в мига, когато чу отвратителното му предложение. А представата да стане любовница на мъж, от когото се отвращава, беше отблъскваща. Но какво да прави? Не можеше да вземе назаем от чичо си, защото семейство Манчестър също изпитваше парични затруднения. Нито една банка нямаше да й даде такава голяма сума. Много й се искаше да избухне в горчив смях. Даже и да намереше мъж, готов незабавно да се ожени за нея, щяха да минат две седмици, докато освободят поставеното под попечителство имущество. Имаше само една възможност за спасение и тя не се поколеба да я спомене, макар че в устата й горчеше.
— Фоли е много скъп и макар че не би могъл да покрие цялата сума на дълга, бих могла да ви го дам като залог.
— Кон? За какво ми е някакъв си кон? — попита презрително Лейтимър и поклати глава. — Не, скъпа, не съм съгласен с предложението ви. Освен това съм сигурен, че никой кон не може да струва двайсет и пет хиляди долара. Настоявам да погасите целия дълг — в злато или със собственото си тяло. Давам ви срок до първи юли.
За миг Мелиса се зарадва, че Лейтимър не иска Фоли. Все още не бе сигурна кое е по-страшно — да загуби коня, който беше единствената й надежда за бъдещето, или да се прости с добродетелта си. Какво да прави сега? За да спечели малко време, тя попита неохотно:
— Ще ми дадете ли няколко дни да обмисля предложението ви?
Настроението на Лейтимър видимо се подобри. Усмивката му беше самоуверена.
— Разбира се, скъпа! Искам да се уверите, че не съм някое безсърдечно животно. — Внезапно тонът му се промени, гласът му предрезгавя от трудно сдържана похот. — Лиса, аз те желая много силно и ще се отнасям добре с тебе. Пък и можем да останем заедно само няколко месеца. Аз съм изключително дискретен, мила — никой няма да узнае за връзката ни.
Тъй като Мелиса мълчеше, отвърнала лице, той се одързости и отново пристъпи по-близо.
— Знам една къща, само на миля оттук. Ще я наема за нас, за да се срещаме тайно…
Мелиса преглътна буцата, заседнала в гърлото й, и си каза, че трябва да обмисли предложението му. Макар че перспективата да стане любовница на Лейтимър я ужасяваше, тя беше може би единственият изход за нея и Закари. Тъй като и без това не възнамеряваше да се омъжи, нямаше никакво значение девствена ли беше или не.
Ала докосването на Лейтимър, който отново посегна към ръката й, я върна рязко в действителността. Тялото й се разтрепери от отвращение. Загледана в тясната, светла ръка, тя се опита да си представи как пръстите милват тялото й и тази представа беше достатъчна, за да го отблъсне с все сила. Обезумяла от страх и гняв, тя посегна към един камшик за езда и удари Лейтимър по рамото.
— Махнете си ръцете от мен! — изсъска вбесено тя и отново вдигна камшика. — Вие сте подлец! Не искам да чуя повече за предложението ви!
По лицето на мъжа се изписаха болка и учудване. Все пак той дори не се опита да отговори на удара. Устремил поглед във вдигнатия камшик, проговори с мрачна решителност:
— На ваше място бих проявил малко повече предпазливост. Аз не съм от хората, които позволяват подобно отношение. Този път ще ви простя, защото очевидно сте изненадана от предложението ми, но тежко ви, ако ме ударите още веднъж… — В студените сини очи заблестя неприкрита заплаха. — Мелиса, ще ви накарам горчиво да съжалявате за постъпката си. Има толкова неща, които биха могли да ви се случат… Я пожар ще избухне… Я конят ви ще окуцее… Или ще кажа няколко думи на подходящите хора…
Мелиса побледня като платно. Неспособна да откъсне очи от лицето му, тя си повтаряше, че този човек е способен на всичко. Слава Богу, че най-после беше прозряла истинската му същност.
В малката стая се възцари напрегнато мълчание, прекъснато най-после от Лейтимър:
— Мелиса, не забравяйте какво ви казах. Давам ви една седмица да размислите. На първи юли ще получа златото… или ще ви направя своя любовница. — Той се поклони със съвършена учтивост и заключи: — Желая ви добър ден, скъпа. И сънувайте нещо хубаво!
Мелиса се загледа след него като замаяна. Заля я вълна на отвращение. Дали гадната сцена, която беше преживяла, беше станала в действителност? Тя се отпусна безсилно на малкото столче и скри лице в ръцете си.