Доминик посрещна погледа й с желязно самообладание. За първи път му направи впечатление, че бадемовидните й очи са обкръжени от дълги копринени мигли. В смайването си Мелиса беше забравила ролята на невзрачна стара мома и мъжът видя пред себе си едно напълно различно лице. Отново го засърбя ръката да свали от носа й телените очила и да разпусне косата й.
— Сериозно ли говорите? Не бива да си позволявате такива шега с мен — проговори едва чуто Мелиса, не смеейки да повярва в чутото.
Доминик вдигна вежди.
— Скъпа моя, когато става въпрос за толкова много пари, никой не си позволява да се шегува. Ще ви кажа и още нещо — няма да ви платя нито пени повече, затова не се опитвайте да надувате цената!
Мелиса преглътна, готова да се разплаче. Ала като си представи как хвърля парите в лицето на Лейтимър, едва се удържа да не се изсмее. Най-голяма беше обаче радостта, че все пак ще има половината от Фоли.
— О, не! Никога не бих се осмелила да искам повече — промълви задавено тя и сериозно прибави: — Повярвайте ми, не бих поискала толкова пари, ако не се касаеше за нещо наистина важно. — Тя го погледна, понечи да каже още нещо, но прехапа устни и отвърна лице настрана.
Закари, който стоеше и слушаше мълчаливо, пристъпи напред и се обърна към приятеля си:
— Това означава ли, че вече сме партньори? И че Фоли остава наша собственост?
— Само наполовина — отговори унило Доминик, който не можеше да си представи как ще обясни на Ройс тази невероятна щедрост. Как да се оправдае пред него — и пред себе си?
ГЛАВА ДЕСЕТА
Денят завърши с това, че Доминик остана на вечеря, която протече много приятно, макар че Мелиса беше затворена в себе си и не се поддаваше на очарованието на госта си. Все пак той съумя да забавлява и нея, и Закари, та дори Етиен и Франсиз. Трудно й беше да запази самоналожената сдържаност, особено след като имаше всички основания да му бъде благодарна. Все пак той й даде възможност да пресече ужасния план на Лейтимър. Решението й да не се поддава на излъчването му се разколебаваше все повече, особено когато посрещаше топлата му, леко подигравателна усмивка и веселите му сиви очи се впиваха в нейните. Колкото и да се стараеше да си повтаря думите на чичо Джош, това не й се удаваше, а споменът за онази нощна целувка беше направо непоносим. Нима никога нямаше да забрави удоволствието, изпитано в обятията му, упойващата сладост на устните му!
Доминик, от вниманието на който не убягна изразът на лицето й, прекъсна разговора си със Закари и пошепна в ухото й:
— Какво не ви харесва в предложението ми да си поделим Фоли?
Всички присъстващи устремиха поглед към Мелиса — достатъчна причина бузите й да пламнат от смущение.
— Не, не е това — побърза да обясни тя. Сметнала, че Доминик иска да обсъди с нея подробностите около продажбата, тя допълни: — Не е зле да поговорим на четири очи, преди да си тръгнете.
Доминик я изгледа въпросително.
— Не мислите ли, че е редно брат ви и чичо ви да уредят този делови въпрос вместо вас? Разбирам извънредните обстоятелства, които са ви направили собственица на коня, но е обичайно финансовите проблеми на семейството да се решават от мъжете.
Мелиса едва не избухна. За нея беше болезнено да приеме, че Доминик също е привърженик на възгледа да не се позволява на жените да участват в сключване на сделки. Като си припомни обърканите дела на баща си, с които трябваше да се справи съвсем сама след смъртта му, гневът я надви и очите й засвяткаха. Тонът й едва ли можеше да се нарече учтив:
— Мистър Слейд, Фоли е моя собственост и ако искате да го купите, трябва да преговаряте с мен, все едно приятно ли ви е или не.
Доминик, който вече я познаваше достатъчно добре, за да различи признаците на наближаващата буря, не можа да устои на изкушението да я подразни:
— Само наполовина!
Мелиса не беше в настроение за шеги, но ъглите на устата й издайнически потръпнаха. Надигна се с неосъзнатата грация, която й беше присъща, и рече:
— Бихте ли ме последвали?
Усмивката й е омагьосваща, помисли си замаяно Доминик. А когато се изчерви, стана почти красива. Той я последва безмълвно, местейки поглед от тесните рамене към тънката талия, без да обръща внимание на тъмния коридор. Горда и дива като тигрица, каза си развеселено той.
Влезе след нея в библиотеката, която носеше всички признаци на притеснено материално положение, и огледа съчувствено износените, многократно кърпени кожени кресла и избелелите от слънцето кадифени завеси.
Мелиса се отпусна на тапицирания с дамаска диван и посочи на Доминик креслото срещу нея.