— Е, коя точка от споразумението искате да обсъдим на четири очи? — попита с лека усмивка мъжът.
Мелиса не можа да сдържи гнева си.
— Аз не съм дете, мистър Стейд, и бих оценила високо способността ви да се отнесете сериозно към този разговор. Не е нужно да се държите с мен като с някоя слабоумна.
Доминик присви очи и гласът му прозвуча враждебно:
— Повярвайте ми, аз винаги говоря сериозно, особено когато се касае за сума от двадесет и пет хиляди долара.
Мелиса прехапа устни. Не биваше да настройва Доминик срещу себе си — така нямаше да спечели нищо. Освен това той не носеше никаква вина за положението, в което беше изпаднала. Само й се искаше присъствието му да не оказва толкова силно въздействие върху сетивата й. Душевното й спокойствие беше застрашено от силното, почти неустоимо желание да прокара ръка по тъмното, остро изсечено лице, да опише гордо извитите вежди, да помилва гъстите мигли, засенчващи подигравателните сиви очи, да се спре върху пълните, иронично присвити устни, а после да зарови пръсти в гъстите черни коси. Много й беше трудно да се върне на деловите въпроси.
Докато Мелиса подлагаше Доминик на този щателен оглед, той също не откъсваше очи от нея, отново изправен пред загадката, която представляваше тази привидно безлична и толкова лесно гневлива личност. Откъде идваше омаята, която упражняваше върху него? Не можеше да отговори на този въпрос, а не беше от хората, които понасят да живеят в неизвестност.
Това е направо смешно, каза си ядосано той. Тази жена дори не е красива. Не, тя изобщо не му харесваше и въпреки това беше готов да сложи в краката й огромна сума само защото се опасяваше, че е заплашена от негодник като Лейтимър. Дали пък не беше полудял? Той, който никога не беше почитал особено любовта към ближния… Тази жена го дразнеше и едновременно с това събуждаше в душата му собственическия инстинкт. Невероятно! С всичките тези пари беше купил само половината кон! И то само защото видя надвисналите по ресниците й сълзи и не пожела да й създава още повече тревоги. Внезапно се досети, че зад действията му се крие и друг мотив: след като беше станал съдружник на мис Сеймур, от само себе си се разбираше, че занапред двамата щяха да прекарват много време заедно. Кой знае по каква причина той искаше точно това!
Убеден, че го е налегнало старческо слабоумие, Доминик направи няколко предложения за бъдещото съдружие, които да направят общото владеене приемливо и за двете страни. Мелиса се показа учудващо разумна и повдигна твърде малко възражения, което отново събуди гнева му, тъй като не можа да си обясни внезапната й отстъпчивост.
Колко ли щеше да се учуди, ако знаеше, че в това време Мелиса си блъска главата как да му обясни, че трябва да получи цялата сума, преди да са изтекли двадесет и четири часа. Затова тя слушаше с половин ухо обясненията му и когато Доминик млъкна, попита направо:
— Бихте ли могли да ми дадете цялата сума утре сутринта? В злато?
Ако се беше съмнявал, че зад изненадващото й решение да продаде Фоли се крие дългът към Лейтимър, сега Доминик можеше да бъде сигурен, че предположенията му са били правилни. Да, Лейтимър беше настоял да си получи парите. Сигурно беше определил срок до първи юли и я беше заплашил с крути мерки, ако не му плати… Тъй като познаваше добре англичанина, Доминик не си правеше илюзии за нахалството му. От друга страна обаче му беше трудно да повярва как една толкова безлична наглед жена е могла да наведе англичанина на похотливи мисли. Той побърза да се поправи и ядно изкриви лице. Щом самият той беше омагьосан от Мелиса, защо и с Лейтимър да не се е случило същото?
За съжаление молбата на Мелиса да получи парите още на следващия ден, и то в злато, щеше да му създаде проблеми. Вярно е, беше много богат, но не можеше за толкова кратко време да събере сумата в злато. Той се стъписа за миг, после учтиво отговори:
— Съмнявам се, че ще ми е възможно да събера парите толкова бързо, мис Сеймур, но ви уверявам, че в края на седмицата ще държите сумата в ръцете си. — Той хвърли бърз поглед към лицето й и продължи, обмисляйки внимателно следващите думи: — Убеден съм, че евентуалният… кредитор, който изисква да получи парите си, няма да предприеме нищо срещу вас, ако му обещаете, че ще ги получи само след няколко дни.
По лицето на Мелиса се изписаха страх и смайване.
— Откъде знаете, че парите ми трябват за… кредитор? — попита едва чуто тя.
— Просто предположих, скъпа моя — отговори небрежно Доминик. Но не разбра какво го накара да стане, да отиде при нея и да вземе ръката й. — Ако има и друг начин, по който бих могъл да ви бъда полезен…