За разлика от баща си, Ройс не беше много заинтересуван от евентуалните намерения на Доминик по отношение на братовчедката му. Наведен над масата, той се намеси подигравателно:
— Я ми покажи още веднъж хартийката, която днес сте подписали с Мелиса! Искам да се уверя със собствените си очи в тази абсурдна сделка.
— Оставих я в стаята си. Ако толкова държиш да я видиш, ще ида да я донеса, макар да смятам това за излишно.
Доминик изглежда беше забравил колко упорит можеше да бъде приятелят му. Ройс многословно настоя да види договора и накрая Доминик трябваше да отстъпи.
— Е, добре, отивам да го взема. А ти поръчай по още едно.
Без да престава да се усмихва иронично, той се качи по стълбата и скоро достигна до стаята си. Влезе и се запъти право към пътната си чанта, когато внезапно осъзна, че свещта е запалена. Смаян, той се обърна към леглото и видя заспалото в него очарователно женско същество. Не вярвайки на очите си, направи няколко крачки напред и спря на сантиметри от леглото.
Омаян от златната красавица, обляна от трепкащата светлина на свещта, мъжът втренчи поглед в меките извивки на гърдите й. След малко отмести очи към буйната медноцветна коса, разстлана върху възглавницата, но после отново се загледа в разкошното, толкова примамливо закръглено деколте. Гърдите на спящата жена се вдигаха и спускаха равномерно от лекото дишане и Доминик не можеше да откъсне поглед от движението им. Все пак той забеляза възхитителното личице, дръзко вирнатото носле и гъстите мигли, разпрострели се като черни ветрила върху нежните бузи. „Кое ли е това прекрасно създание?“ — запита се объркано той. — „И какво, по дяволите, търси в леглото ми?“
ВТОРА ЧАСТ
КАПАНЪТ НА БРАКА
Бракът е, ако погледнем истината в очите, едно ужасно зло, макар и неизбежно.
ГЛАВА ЕДИНАДЕСЕТА
Когато след време си припомняше тази съдбоносна вечер, Доминик никога не можеше да каже колко време е стоял и се е взирал в изкусителната фигура на леглото. Знаеше само, че с всяка изминала секунда тялото му бе реагирало все по-бурно на женската близост. Горещо, мощно желание нахлу в слабините му. В главата му се въртяха картини, една от друга по-примамливи — как прегръща непознатата красавица, как целува примамливите й устни, как смъква коприната, закриваща гърдите й… Силата, с която реагира на присъствието на това възхитително същество, му напомни болезнено, че бяха минали цели седмици, откакто за последен път бе държал жена в ръцете си. Едновременно с това в ума му изникнаха подигравателните думи на Ройс за продължителното му въздържание.
Внезапно нещо му просветна и той се засмя тихо, за да не събуди непознатата. Ама разбира се, ето къде беше решението на загадката — Ройс беше поръчал това момиче и го беше изпратил в стаята му под благовиден предлог, за да му устрои приятна изненада! Когато погледът му отново се плъзна по разкошните форми, подчертани още повече от тясната старомодна рокля, той бе обзет от чувствено очакване.
Без да бърза, Доминик се отпусна на стола и събу ботушите си. Мислите му бяха заети с предстоящото любовно удоволствие. Свали жакета, вратовръзката и избродираната жилетка, спря дотук и пристъпи към леглото, опитвайки се да отгатне откъде Ройс е намерил тази красавица.
Всъщност, какво го интересуваше това — нали момичето беше тук и той го желаеше! След като полегна полекичка до заспалата, той започна да я милва по тила и ухото, после плъзна ръка към рамото й. Малката ухаеше разкошно на слънце и лавандула и Доминик остана безкрайно учуден, когато тези съвсем обикновени миризми му подействаха извънредно възбуждащо. Жаждата да опознае прелестите на тялото й стана почти непоносима. Кръвта лудо се блъскаше във вените му.
Когато непознатата не реагира на милувката, той плъзна език по ушенцето й и пошепна:
— Събуди се, розичке.
Мелиса долови дошлите отдалеч думи и се пробуди от дълбокия сън. Лека-полека осъзна къде се намира. Беше сънувала как Доминик я целува и когато отвори очи и видя лицето му над своето, помисли, че сънят продължава. Златнокафявите очи, сънени и несъзнателно изкушаващи, се разшириха смаяно, лицето й се озари от невярваща усмивка.