Когато търсещите пръсти на Доминик намериха къдравите кичурчета между краката и, от гърлото на Мелиса се изтръгна дълбока въздишка, изразяваща смесица от страх и наслада. Ала страхът надделя и тя се изплъзна от мъжката прегръдка.
Никой от двамата не беше чул чукането по вратата, не чуха и отварянето й.
— Престанете! — изплака отчаяно Мелиса и задумка с юмруци по гърба на Доминик. — Веднага престанете!
Влезлият в стаята Ройс спря като закован на прага, не можейки да повярва на очите си.
— Боже мой! — прошепна смаяно той. — Лиса, какво правиш тук?
Мелиса вдигна поглед към бледото, ужасено лице на братовчед си и застина на мястото си. Изобщо не осъзна, че Доминик се е отдръпнал. След минута бузите й пламнаха от срам и тя започна трескаво да събира дрехите си.
В стаята се възцари злокобна тишина. Мелиса отчаяно си пожела да умре още сега, в този миг. Никога не беше изпитвала подобно унижение.
Положението не можеше да бъде по-лошо. Ала скоро се оказа, че се е излъгала. Нито един от тримата не се бе отърсил от вцепенението си, когато над рамото на Ройс надникна главата на чичо Джош.
— Какво става, момчето ми? — попита усмихнато той. — Да не би Доминик да е бил толкова пиян, че е заспал в леглото си?
Ройс напразно се опита да закрие вътрешността на стаята от погледа на баща си. За съжаление, закъсня, тъй като Джош просто го бутна настрана и влезе вътре. Когато замъгленият му от алкохола разум осъзна цялото значение на тази сцена, от гърлото му се изтръгна задавен вик.
Доминик беше първият, който си възвърна дар слово. Той скочи от леглото, застана на почтено разстояние от красивата малка мръсница, която не се помръдваше, и ядно изръмжа:
— За бога, Ройс, затвори вратата! Не е нужно да устройваме цяло представление!
Гласът му изтръгна останалите двама мъже от замайването. Гласът на Джош отекна гневно в малката стая:
— Я виж ти! Не ви позволявам да разговаряте с този тон, млади човече — особено след като става въпрос за племенницата ми! Вие се опитахте да я прелъстите и не смейте да го отричате! — Той отмести поглед от полуголата Мелиса и продължи вече по-кротко: — А ти, Лиса… как си могла да се промъкнеш тайно в стаята на неженен мъж? Какъв позор! Обезчестени сме. Свършено е с доброто ти име!
Ройс подкрепи баща си с гръмотевичен глас:
— За тази болка има само един лек! Моят приятел ще назове секундантите си и утре на разсъмване ще уредим въпроса като мъже.
— Не ставай глупак, Ройс — отговори с леденостуден тон Доминик. — Нямам никакво намерение да продупча главата ти — нито пък ще допусна ти да сториш същото с мен. Станало е ужасно недоразумение, не разбираш ли?
— Недоразумение! — изкрещя пронизително Джош. — Как се осмелявате да наричате случилото се просто недоразумение? Нима жената в леглото ви не е моята племенница? Нима не бяхте готов да я обезчестите завинаги?
По лицето на Доминик се появи усмивка.
— Не мисля, че сте подбрали най-точната дума за онова, което възнамерявах да сторя. Освен това не знаех, че имам работа с племенницата ви.
Междувременно Ройс бе успял да възвърне част от здравия си човешки разум. Първият гняв се изпари и той попита доста по-спокойно:
— Би ли ми обяснил малко по-подробно какво точно се случи?
Положението беше ужасно. Срамът беше най-безобидното от всички чувства, които в този момент вълнуваха Доминик. Той кипеше от гняв, че не бе познал Мелиса Сеймур. Необузданата страст, която беше пламнала в тялото му още щом се докосна до устните й — страст, която се беше възпламенила и през онази съдбоносна вечер, когато изпрати Закари, — трябваше да го накара да се замисли. Гневеше се, защото трябваше да обясни на двамата справедливо възмутени господа какво е щял да стори с роднината им. Гневеше се и защото се опасяваше, че страстта го е завлякла в изкусно заложен капан. Не преставаше да се проклина, че не е проявил малко повече бдителност. Знаеше, че Джош умира от желание да го ожени за племенницата си, но не можеше да предположи, че старият джентълмен ще стигне чак дотам да я пъхне в леглото му.
Доминик се обърна към свитата в леглото Мелиса. Тя бе успяла да го улови с най-старата женска хитрост и този факт го изпълни с още по-бесен гняв. С поглед, в който се четеше неприкрита враждебност, той огледа разпилените й коси, роклята, която стискаше пред гърдите си, разширените й от ужас очи.
— Разбира се, че ще ви обясня ролята си в тази неприятна сцена — заговори делово той. — Но бих предпочел първо да изслушаме мис Мелиса Сеймур. Интересно ми е да узная защо я заварих неканена в стаята си в този късен час.