— Какво? — изреваха в един глас Джош и Ройс.
Младият Манчестър изкриви пренебрежително уста, докато сините очи на бащата едва не изскочиха от орбитите си.
Доминик се усмихна злобно, устремил поглед в бледото лице на Мелиса и все още пламтящите от целувките му устни.
— Много добре ме чухте. Аз влязох в стаята си с намерението да взема документа, за който бяхме говорили. Представете си какво беше учудването ми, когато се натъкнах на красива млада жена, заспала в леглото ми. — Той хвърли бърз поглед към Ройс и обясни: — Реших, че това е твоя работа. Сметнах, че ти си я довел в стаята ми и си побързал да ме изпратиш горе под първия благовиден предлог.
Доминик впи очи в лицето на Мелиса и продължи, без да си дава труд да крие презрението си:
— Много добре знаеш, че никога не съм виждал братовчедка ти в истинския й вид. Затова не я познах. Как бих могъл да сравня прелъстителното същество в леглото си с добродетелната, суха и мрачна мис Сеймур? Освен това много добре знам, че никоя почтена млада дама не си позволява да прави нощни посещения в стаята на мъж, без да е придружена от свой роднина. А и почтените млади дами не се отдават толкова спонтанно на желанията на плътта…
Всяка дума на Доминик беше като шамар в лицето на Мелиса. Тя се сви в края на леглото, опитвайки се да избяга от режещата болка в сърцето си. Не можеше да говори, не можеше да мисли. Това е кошмар, повтаряше си непрестанно тя, готова всеки миг да изпадне в истерия. Трябва да е кошмар! Ей сега щеше да се събуди и да открие, че е спала в собственото си легло, а не в стаята на Доминик Слейд. Молитвите й останаха нечути. Сърцето й окончателно спря да бие, когато Доминик изрече подигравателно:
— Смятам, че обясненията са достатъчни. Вече е време да предоставим думата на младата дама. Много държа да узная какво търсеше тя в стаята ми!
Мелиса се озова срещу три чифта очи, устремени в нея. Ситуацията беше непоносима. Не знаеше от какво я боли повече — дали от разочарованието и смута в очите на чичо й, от циничната развеселеност в погледа на Ройс или от дълбокото презрение в студените сиви очи на Доминик. Колкото и да й се искаше да потъне в земята, тя устоя на мъжките погледи, опитвайки се отчаяно да намери приемливо обяснение за идването си в гостилницата.
В стаята се възцари тягостно мълчание. Тримата мъже чакаха, макар и в различни стадии на нетърпение. Мелиса преглъщаше конвулсивно, надявайки се да й хрумне нещо. Когато вече беше сигурна, че само изпадане в безсъзнание ще я спаси от ужасното положение, в което се бе озовала, се сети за нещо, което Доминик бе казал преди малко. Избягвайки погледите на тримата мъже, тя втренчи поглед в роклята си и заговори на пресекулки:
— Аз… Нали имахме уговорка…
— Каква уговорка? — изфуча Доминик. Каква игра играеше тази жена?
Лицето на Джош придоби ангелско изражение. Гласът му прозвуча медено:
— Ти си имала уговорка за среща с мистър Слейд в стаята му?
Ужасена, че тълкуваха думите й по този начин, Мелиса понечи да се възпротиви, но Доминик не й даде възможност да го стори.
— Това е чиста лъжа! — изрева ядно той. — Аз не съм от хората, които обезчестяват невинни млади жени! Никога и за нищо не съм се уговарял с племенницата ви!
Джош го удостои с леден поглед.
— Движите се върху изключително опасен терен, млади човече! На ваше място не бих трупал нови грехове върху гърба си. Не смейте да обвинявате племенницата ми в лъжа!
Смаян, Доминик затвори уста, ала гневният поглед, който хвърли към Мелиса, говореше от ясно по-ясно, че с удоволствие би й извил врата. В какво отвратително положение бяха изпаднали! Макар че Доминик будеше в сърцето й съчувствие, Мелиса беше твърде заета да измисли благовидно обяснение за присъствието си в стаята му. Краткият поглед към Джош я окуражи, защото в очите му се четеше разбиране. Тя виждаше объркването му, но знаеше, че е винаги готов да й помогне. Трябваше да намери начин да се измъкне от капана, в който бе попаднала поради собствената си глупост.
След като първият ужас на Джош се уталожи, той разбра, че случилото се може да изиграе изключително благоприятна роля за осъществяване на плановете му. Изпита такова задоволство, че едва се удържа да не потрие ръце. Години наред беше ковал интриги, беше прилагал какви ли не хитрости, за да омъжи Мелиса за някой богат джентълмен от високопоставено семейство, а сега, когато почти беше загубил надежда, тя се беше оставила да я заловят в компрометиращо положение с мъж, който й подхождаше най-добре от всички. Джош потисна с мъка самодоволната си усмивка. Дори и аз не бих се справил по-добре, каза си удовлетворено той. След като най-съкровената му мечта беше на път да се превърне в действителност, той можеше да си позволи великодушие и заговори топло и доверително: