— Хайде, Лиса, кажи ни какво се случи. И не се бой — ние сме твои роднини и ще направим всичко, което зависи от нас, за да те предпазим от неприятните последствия, които биха могли да произлязат от тази нещастна случка. — При тези думи той хвърли многозначителен поглед към Доминик. — Всички ще направим това, което се очаква от нас! — Той се обърна отново към Мелиса и продължи: — Не се бой от нищо. Онова, което кажеш, няма да излезе от тази стая. Затова бъди откровена и ни довери всичко за уговорената среща.
Уплашена до смърт, Мелиса се запита какво ли ще стане, ако чисто и просто откаже да отговори. Ала веднага отхвърли тази идея, защото предчувстваше, че тогава разпитът няма да има край.
— Всичко стана заради Фоли — заговори тя, избягвайки погледа на Доминик. — Исках да обсъдя с мистър Слейд някой от точките в споразумението ни…
Претекстът не беше особено добър, може да се каже дори, че беше безсмислен, но беше най-доброто, което можа да й хрумне при тези обстоятелства. Нима можеше да им разкрие, че е направила ужасна грешка и че всъщност е искала да се срещне с Джулиъс Лейтимър! Само като си представеше лицата им, я побиваха тръпки. Беше наясно, че обяснението не задоволява нито един от тримата, и не се учуди нито на недоверчивия поглед на Доминик, нито на подигравателния скептицизъм в очите на братовчеда си. Джош обаче не прояви и най-малък признак на недоверие. Облекчена, Мелиса продължи:
— Исках само… да му кажа нещо… Не съм искала да… — На гърлото й заседна буца. Нямаше сили да продължи с лъжите, чувстваше се все по-омърсена и унизена. И как безсрамно я гледаха тримата мъже!
В сърцето й се надигна гняв. Тя вирна упорито брадичка и когато тишината стана непоносима, заговори отново:
— Не съм имала намерение да се компрометирам по този отвратителен начин. Ако мистър Слейд беше истински джентълмен, всичко това нямаше да се случи — завърши тържествено тя и метна отровен поглед към Доминик.
Лицето на мъжа потъмня, ръцете му се свиха в юмруци. Тази лъжлива малка мръсница, каза си отвратено той. Промъква се в стаята ми, ляга в леглото ми, отговаря страстно на целувките ми и накрая най-нахално твърди, че вината е моя! Трябваше да положи огромни усилия, за да не изкаже мислите си на глас. Вместо това присви очи и отговори, като подигравателно провлачваше думите:
— И аз бих могъл да кажа същото. Ако имах насреща си дама… — Изречението остана незавършено. Той бе успял да се пребори с гнева си и положението започваше да го забавлява. Как можа да се заблуди от един изкривен кок и от обезобразяващите телени очила! Виждайки каква беше Мелиса в действителност, най-сетне проумя защо Ройс и Джош бяха хвалили прелестите й до небето. Самият той беше готов да признае, че насреща му е най-красивата млада жена, която някога е виждал. Тежката медноцветна коса, нападала безразборно по раменете, искрящият от гняв поглед и неравномерно повдигащите се твърди гърди бяха повече от очарователни. Никоя жена досега не беше оказвала такова мощно въздействие върху него. Колко жалко, че Ройс се появи така неочаквано, каза си разочаровано той. Какво не би дал да узнае докъде щеше да стигне малката змия, за да хване на въдицата си богатия кандидат-съпруг. Осъзнавайки накъде го водят мислите му, той се прокле наум. Развеселеността се изпари в миг. Не стига, че го бяха уловили в този отвратителен капан, а той се възхищаваше от проклетата жена, която беше заложила стръвта!
Джош беше на мнение, че вече са разменени достатъчно обиди и че е крайно време уловените на местопрестъплението грешници да осъзнаят къде е дългът им. Той се покашля дискретно и проговори:
— Да, случаят е изключително неприятен. Можем само да се радваме, че има почтен изход.
Доминик замръзна на мястото си. Беше му повече от ясно за какво намеква Джош. Всъщност, това не би трябвало да го изненадва той го очакваше още от мига, в който се установи самоличността на Мелиса. Мрачният му поглед улучи лицето й като нов, още по-тежък удар. Тази жена беше една дръзка хитруша, това трябваше да й се признае, но тя още не знаеше какъв ужасен съпруг ще има в лицето на Доминик Слейд. След като обстоятелствата го принуждаваха да възстанови доброто й име, той щеше да се подчини на съдбата си. Най-много го гневеше фактът, че той, човекът, успял да избяга от десетките капани, заложени от желаещи да го уловят в примката на брака майки и дъщери, сега се хвана на уловката на едно просто селско момиче! Единствената му утеха беше, че физическите й предимства обещаваха известно удоволствие. Дръзките сиви очи измериха от глава до пети стройната фигура на Мелиса. Макар да се беше заклел, че ще полага всички усилия да си остане вечен ерген, след като огледа бъдещата си съпруга, Доминик си каза, че може би си заслужава да преклони глава и да иде под венчило с такава жена. Стига само тя да отговори на страстните очаквания, събудени от начина, по който бе отговорила на целувките му.