Мелиса беше толкова объркана, че дори не бе помислила за възможните последствия. Най-важното за нея беше да обясни приемливо присъствието си в стаята на Доминик и това й струваше много сили и размисъл. Наивната й надежда беше, че след даденото обяснение чичо й ще я отведе у дома. Сигурно щеше да й се накара здравата, сигурно нямаше да разговаря с нея поне един месец след днешната случка, но това беше поносимо и тя можеше да го изтърпи. Мислите й не стигаха по-далеч. Разбира се, следващите й срещи с мистър Слейд щяха да я карат да се чувства ужасно неловко, но с времето напрежението помежду им щеше да се уталожи. Все пак нищо лошо не се е случило, опита се да си втълпи тя. За съжаление бе допуснала да я изненадат в една твърде неприятна ситуация и това не беше събитие, което можеше лесно да се забрави, но все пак Ройс беше влязъл тъкмо навреме, за да я предпази от фаталната стъпка. Сега не искаше да мисли за страстта, с която бе отговаряла на целувките на Доминик. Трябваше й само малко време, за да забрави това унизително преживяване.
След думите на Джош в стаята отново се възцари тишина. Накрая Ройс се обърна с иронична усмивка към Доминик и проговори:
— Както изглежда, предстои ни да станем нещо повече от приятели.
Доминик му отговори със същата иронична усмивка. После хвърли хладен поглед към Джош и отбеляза:
— Разбира се, че ще се оженя за нея.
— В никакъв случай! — провикна се ядосано Мелиса. — Нямам никакво намерение да се омъжвам! Най-малкото пък за човек като вас!
Очите на Доминик засвяткаха от необуздана ярост. Никога ли нямаше да разгадае тази жена? Току-що бе обещал да я вземе за жена, а тя пак не беше доволна! Опитвайки се да проумее дали възмущението й не е изкуствено, той отвърна провлечено:
— Недейте така, скъпа, та нали искахте именно това…
— Не ставайте смешен! — изсъска Мелиса и скочи от леглото с неосъзнатата грация на сърна. Уви се в кадифената си наметка и се обърна сърдито към чичо си: — Отведи ме у дома, моля те! Не издържам повече!
Джош отговори невъзмутимо на погледа й.
— Опитай се да издържиш, детето ми. Няма как, ще се омъжиш за него. След всичко, което се случи днес, просто нямаш друг избор.
Мелиса загуби ума и дума.
— Чичо, ти не говориш сериозно, нали? — прошепна умолително тя. Но нямаше как да не разбере, че Джош Манчестър е на различно мнение от нейното.
— Чичо ви говори съвсем сериозно — рече сухо Доминик. — Нямаме друг изход. Ако тръгнат слухове за случилото се в стаята ми, свършено е с доброто ви име. А и с моето — допълни горчиво той и презрително заключи: — Но вие много добре знаехте защо идвате тук.
Възмутена до дън душа, Мелиса се извъртя като светкавица и му залепи оглушителна плесница.
— Това е лъжа! — изкрещя ядно тя. — Аз изобщо не искам да се омъжа за вас, надут пуяк такъв!
Това вече беше прекалено! Доминик реагира с бързината на нападнат тигър. Железните му пръсти се сключиха болезнено около рамото й. Той я разтърси доста грубо и заплашително изръмжа:
— Повярвайте, аз също не горя от желание да ви направя своя жена! Никога не бях срещал по-неприятно и по-избухливо женско същество!
В този миг се намеси Джош, уплашен, че всичките му планове ще отидат по дяволите. Той откъсна Мелиса от Доминик и се обърна към сина си:
— Моля те, Ройс, изведи за малко Доминик. Искам да поговоря с Мелиса на четири очи.
Ройс се ухили и рече на приятеля си:
— Хайде, Дом, бъди добричък и си обуй ботушите. Ела да полеем годежа.
Доминик го изгледа разярено, после се усмихна и нахлузи ботушите си. Закопча ризата си, облече жакета и последва Ройс по стълбите. Мелиса и чичо й останаха сами.
Отчаяна и вече сериозно уплашена, младата жена попита:
— Наистина ли си решил да ме омъжиш за този господин?
Отчаянието й разтревожи Джош, който беше чувствителен човек и не искаше да причини зло на племенницата си. Но нямаше как, трябваше да я вразуми. Стараейки се да потисне угризенията на съвестта, той отвърна:
— Ти просто нямаш избор, Мелиса. Трябва да се омъжиш за мистър Слейд, след като сама се постави в това неловко положение. Единственият изход е да обявите годежа си колкото се може по-скоро. Разбира се, аз си представях другояче женитбата ти, но сега съм принуден да настоя за този брак. Трябва да възстановим доброто ти име.