— Ах ти, горделивецо! — укори го нежно тя и Фоли самодоволно разтърси гъстата си грива.
Между Мелиса и жребеца съществуваше много тясна връзка. Тя беше присъствала на раждането му, на първите му несигурни опити да ходи, тя беше тази, която го обязди. Фоли се подчиняваше на всяка нейна дума и проявяваше учудващ стремеж да й се хареса, да й достави радост, докато в отношението си към останалите беше по-скоро сдържан. От своя страна, Мелиса му отговаряше с искрена привързаност и от време на време се питаше дали пък не обича коня си повече, отколкото някои хора. Едно поне беше сигурно: Фоли беше много по-интересен от обожателите й.
Тя помилва копринената му козина и бръчки прорязаха челото й. Често я обземаше страх, че не е съвсем нормална. Защо не почувства нищо, когато Джон Нюкомб и няколко други мъже от съседните плантации й се заклеха във вечна любов? Защо нито един мъж не успя да накара сърцето й да забие по-бързо? Защо дъхът й никога не се ускоряваше от мъжката ръка върху рамото й?
Като си припомни разговорите с омъжените си братовчедки, които й бяха описали надълго и нашироко удоволствията на ухажването, тайните прегръдки в сянката… и като се сети за гордите им лица след завръщането от сватбеното пътешествие, Мелиса въздъхна натъжено. Дали и тя щеше да изпита някога такива чувства? Дали един ден щеше да погледне някой мъж и сърцето й да се изпълни с нещо повече от обикновена симпатия?
Понякога я мъчеха неприятни съмнения. Не, че не й се искаше да преживее онова, което бяха изпитали братовчедките й, но просто не беше срещнала човек, който да събуди в сърцето й по-дълбоки чувства. Учтивото ухажване на Джон Нюкомб й харесваше, но нито за миг не усети потребност да го насърчи… А това се отнасяше и за другите й обожатели.
Може би причината беше в тревогите около Уилоуглен, които я държаха в постоянно напрежение? Нима можеше да си губи времето с ухажори, когато трябваше да изплаща дълговете на баща си?
Мелиса все още не беше решила иска ли съпруг, който да я притежава напълно. Не можеше да си представи, че друг човек ще разполага с тялото и живота й. Съпругът имаше права не само по отношение на личността й, но и върху имуществото й. Ако се омъжеше, щеше да загуби цялата си свобода, да се подчини на мъжа си.
Всъщност, представата да принадлежи на друг човек не й беше неприятна… макар че го признаваше с неохота. Разбира се, мъжът също трябваше да принадлежи само на нея.
Лицето й грейна в усмивка. Дали някога щеше да срещне мъж, когото би могла да обикне? Мъж, който да се влюби в нея с цялото си сърце и да съумее да пробуди страстта й?
Е, засега не съм срещнала такъв, призна горчиво тя. Но в никакъв случай нямаше да позволи на чичо Джош и леля Сали да й наложат женитба с нелюбим човек. Дори достъпът до поставеното под попечителство богатство не беше достатъчно основателна причина да го стори. Ами ако никога не срещне мъж, достоен да го дари с любовта си? Е, това не беше чак толкова лошо. Мелиса беше доволна от досегашния си начин на живот и не виждаше причини да го променя. А що се отнася до любовта, в сърцето й отдавна се таеше подозрението, че хората просто преувеличават! Но все пак бракът без любов щеше да бъде същински ад!
ГЛАВА ВТОРА
Доминик Слейд, който беше на посещение в прелестното „Шато Сен Андре“, разположеното на няколко мили южно от Ню Орлиънс имение на брат му Морган, щеше от все сърце да се съгласи с определението на Мелиса за любовта. „Преувеличено“ беше най-мекото и снизходително обяснение, което можеше да си позволи. А що се отнасяше до брака — в никакъв случай! Бракът беше капан, в който той никога нямаше да се улови, все едно колко привлекателна беше стръвта.
Е, не че Доминик беше толкова върл противник на брака. Съпротивата му беше насочена преди всичко срещу собственото му обвързване. Вече беше навършил тридесет и две години, следователно притежаваше остър поглед за оня особен блясък в очите на майките, които горяха от желание да видят дъщерите си под венчило. За съжаление не само майките бяха решили да хванат на въдицата си възхитителния и според мнението на някои хора прекалено красив Доминик Слейд. Дори в собственото му семейство се случваше жените да му представят млади дами с особен израз в очите, който веднага събуждаше недоверието му.
Обаче фактът, че собственият му брат Морган, когото толкова обичаше и на когото се възхищаваше безрезервно, също беше прибягнал до този дребен трик, беше равносилен на предателство. Трябваше да му поиска сметка веднага, щом се представеше удобен случай.