Тя се отнасяше с него като с някоя нелюбима вещ, но това не му пречеше да гледа на нея като на своя собственост и да си представя сладостта на устата и мекотата на тялото й. Упоритият спомен за двата пъти, когато я беше целувал, му беше утеха в тези тъжни дни и му позволяваше да очаква деня на сватбата ако не примиращ от щастие, то поне с известно радостно нетърпение. Тайно в себе си той желаеше споделя с Мелиса нещо повече от чисто физическо желание, но щом то беше единственото свързващо звено между тях, тогава трябваше да се възползва от него в пълна степен. С тази цел пред очите си той вече бе извършил някои приготовления, с които се надяваше да стопли сърцето на студената си годеница.
Като си помислеше за широкото легло, което беше поръчал в Начез, на сърцето му олекваше и той започваше да си представя смайването на Мелиса. Опитваше се също да си я представи в леглото, гола след копринените чаршафи… и в слабините му нахлуваше болезнено желание. Досега беше смятал, че бракът е глупост, но след като тялото му гореше от жажда да притежава Мелиса, може би наистина трябваше да позволи да го завлекат пред брачния олтар.
Най-после настъпи денят преди сватбата. Всички гости вече бяха пристигнали и настанени у приятелите и познатите на семействата Манчестър и Сеймур. Между Начез и Ню Орлиънс надали имаше човек, който да не знае, че на следващия ден пред олтара ще застанат Мелиса Сеймур и Доминик Слейд.
Разбира се, знаеше и Джулиъс Лейтимър — друго не беше и възможно, след като бе получил писмото на Мелиса и парите си. Освен това двамата с Дебора бяха поканени на приема, който се даваше в чест на новобрачните. Самата церемония щеше да се състои в Уилоуглен, приемът обаче беше в Оук Холоу. Мелиса би предпочела да не го вижда между гостите, но членовете на изисканото общество в градовете по горното течение на реката се брояха на пръсти и просто не беше възможно да не поканиш някого, без да имаш основателни причини. Тя се утешаваше, че вече няма защо да се страхува от него и че сред толкова много хора той просто ще бъде принуден да се държи прилично.
Следобед, когато Доминик предложи на Мелиса да излязат на разходка, тя прогони решително всяка мисъл за Джулиъс Лейтимър. Доминик, който в последните дни изглеждаше много тайнствен, й пошепна, че й е приготвил изненада. Усмивката на Закари събуди в сърцето й подозрение, че брат й отлично знае за какво се отнася. За съжаление тя не се интересуваше от изненади, а и — което беше още по-важно, — нямаше никакво желание да излезе сама с годеника си. За негово голямо разочарование тя покани Морган и Леони, Ройс и Закари да ги придружат и разходката в усамотение се превърна в групов излет. Докато двете дами чакаха в галерията господата да доведат конете, Лейтимър отново напомни за присъствието си. Една прислужница се поклони и й подаде току-що пристигналото писмо.
Мелиса се извини на Леони и се оттегли в края на дългата галерия, за да прочете необезпокоявана какво й пишеше Лейтимър.
Скъпа моя Мелиса,
не можете да си представите каква сърдечна болка и разочарование изпитах, когато узнах за предстоящата ви женитба за Доминик Слейд. Първият ми импулс беше да мълча — но за съжаление не можах да се въздържа! Вече ми е ясно, че намеренията ми са позорни и недостойни за джентълмен, и най-смирено ви се извинявам за това, но нима перспективата за два или три месеца в моята компания ви беше толкова неприятна, та се обвързахте за цял живот с негодник като Слейд? Признавам, че намеренията ми не бяха от най-благородните, но аз поне ви уведомих за тях ясно и открито. Можете ли да твърдите същото и за Слейд? Не бива да се доверявате на този човек — мога да ви разкажа такива неща, в сравнение с които предложението ми да ви направя своя любовница ще ви се стори момчешка лудория! Ако се съмнявате в твърдението ми — за което не мога да ви се разсърдя, — тогава попитайте сестра ми. Тя знае какъв е Доминик и много се страхува за вас. Едва след като самата тя стана жертва на фалшивия му чар, проумя истинската му същност на безскрупулен измамник, които използва в своя изгода чувствата на дамите. Повтарям: не бива да му вярвате.
Боли ме, че трябваше да ви разкрия това, но ви съветвам да бъдете постоянно нащрек. Не искам и с вас да се случи онова, което се случи със сестра ми. Макар и да знае, че бившият й любим е подъл интригант, бедната Дебора продължава да копнее за него. Още по-лошо, той го знае и си играе с чувствата й. Вчера например я посети в къщата, в която сме отседнали. Стори ми се странно, че е дошъл по време, когато аз не бях вкъщи и не можех да му забраня тази среща. Разберете, никак не ми е приятно да ви кажа всичко това, но ако мога да предотвратя удължаването на списъка на жертвите, тогава си струва. Пък нека името ми се покрие с позор!