Най-голямото ми желание е всичко това да не се беше случвало. Повярвайте ми, аз съм изпълнен с най-добри чувства към вас и въпреки всичко, станало помежду ни, продължавам да се надявам на благосклонност от ваша страна. Трябва да знаете, че можете да се обърнете към мен винаги, когато се нуждаете от подкрепа. Ако все пак встъпите в този ужасен брак, ви уверявам, че един ден ще имате нужда от моята помощ. Знам го със сърцето си. Надявам се да ми простите днешното нахалство, като ми позволите да бъда до вас в часа на истината.
Мелиса смачка хартията в ръката си и устреми празен поглед в зелената морава, обзета от пламенно желание да не беше прочела това ужасно писмо. Нямаше доверие на Лейтимър, подозираше, че твърденията му са лъжливи, и все пак не можеше да ги отхвърли с лека ръка. Изсмя се горчиво. Май нямаше особена разлика между Доминик и Лейтимър. Най-смешното беше, че Лейтимър се опитваше да я предпази от мъжа, който на следващия ден щеше да стане неин съпруг. Писмото не съдържаше почти нищо, което да не й беше известно. Нали и Джош я бе предупредил да се пази от Доминик? Ала фактът, че някога Доминик е имал връзка със сестрата на Лейтимър и я посетил само два дни преди сватбата, беше сериозно основание за тревога. В продължение на един дълъг миг сърцето й разкъсваше от ревност. Едва тропотът на конски копита я върна в действителността.
Мелиса се постара да се овладее и разкъса писмото на малки парченца, представяйки си, че по съшия начин разкъсва сърцето на Доминик. Изхвърли късчетата хартия и се присъедини към Леони и останалите. Ако беше възприела писмото на Лейтимър като ирония на съдбата, то се оказа дреболия в сравнение със злобното удоволствие, което изпита при вида на изненадата, приготвена й от Доминик. Случайността се беше погрижила той да купи като сватбен подарък за нея същата къща, която Лейтимър беше пожелал да наеме като любовно гнездо за тях двамата.
Докато другите изразяваха възторга си от красивата малка къща, прясно боядисана и обзаведена за новобрачните, Мелиса гледаше втренчено пред себе си, без да проговаря нито дума. Сметнал, че годеницата е загубила ума и дума от радост, Доминик й прошепна:
— Не се бой, ще посещаваме често брат ти в Уилоуглен. Въпреки това сметнах, че ще ти хареса да имаш собствен дом. Къщата е малка, но много удобна, а ако желаеш, бихме могли да я разширим. Към имота принадлежат и петдесет хектара земя. Вече строят конюшня и заграждат пасища. Ако нямаш нищо против, ще преместим част от конете тук.
Тъй като Мелиса отново не пророни нито дума, той продължи:
— Къщата и земята са твоя собственост — давам ти ги като сватбен подарък.
Думите му я уплашиха до смърт. Неспособна да мисли разумно, Мелиса втренчи поглед в коравото мъжко лице. За първи път го поглеждаше в очите от онази съдбоносна вечер в Уайтхорн и Доминик буквално потъна в тайнствените дълбини на двете златнокафяви очи. Погледът му се отмести към чувствената уста и той прошепна, неспособен да скрие обзелата го възбуда:
— Утре ще прекараме тук първата брачна нощ…
ГЛАВА ТРИНАДЕСЕТА
Макар и с големи усилия, Мелиса успя да се овладее и да не избухне в луд, истеричен смях. Както по всичко изглеждаше, тази прелестна малка къща с обрасла с виещи се рози галерия беше предназначена да бъде мястото, където тя щеше да загуби невинността си. Не я утешаваше, че това ще стане с Доминик като неин съпруг, а не с Лейтимър като с любовник. За момент се забрави и пожела да каже на Доминик защо не е особено възхитена от сватбения му подарък, но здравият й човешки разум, който в последно време често я беше изоставял, успя да надвие. Тя погледна Доминик с принудена усмивка.
Тъй като разбираше, че той очаква нещо повече, постара се да запази усмивката върху лицето си и трескаво заговори:
— Много си мил с мен! Толкова съм ти благодарна… — Заблъска си главата за още няколко благодарствени думи, но разумът отказа да й служи, блокиран от последната забележка на Доминик. Сватбената нощ беше толкова близо…
— Доминик! — провикна се в този момент Леони, скрита в сянката на галерията, и спести на Мелиса неудобството да продължи.