Церемонията беше кратка, а целувката, която си размениха пред събраните гости, беше целомъдрена и не издаваше нищо от горещата страст, която бушуваше в тялото на Доминик. Нищо не можеше да се сравни с вълнението, което изпита при докосването на устните им. Макар че пулсът му туптеше като безумен, той успя да се усмихне, взе ръката й и я поведе към ликуващите, поздравяващи ги един през друг гости. Скоро двамата бяха наобиколени от празнично пременената тълпа и от всички страни се посипаха пожелания за щастие.
Докато траеше празненството, Доминик напразно се опитваше да обуздае бурното си нетърпение. Трябваше да остане насаме с жена си, иначе щеше да полудее! Не искаше да я дели с никого, особено с десетките млади, красиви мъже, които се тълпяха около прекрасната булка.
Забравила нощните си клетви, Мелиса се остави на сладката омая, обзела я от близостта на Доминик. Той я възбуждаше, без да помръдва дори малкото си пръстче! Достатъчно беше да се усмихне на някоя от обградилите го красавици или да сведе доверително глава към някоя руса главица, и Мелиса беше готова да се закълне, че в същия миг сърцето й се е пръснало на парченца. Ала когато срещнеше устремения към нея поглед на двете сиви очи, тялото й започваше да тръпне от желание. Кога най-сетне щяха да свършат тези безкрайни наздравици? Крайно време беше двамата да останат сами…
След цяла вечност желанието й се изпълни. Вдигнаха и последния тост, изказаха и последните благопожелания и двамата с Доминик се качиха в каретата и потеглиха, сподирени от весел смях и дяволити подмятания. Бяха изминали не повече от една миля, когато Мелиса бе разтърсена от прозрението, че елегантният мъж, седнал до нея в безупречния си фрак, е неин законен съпруг и че от днес нататък тя е практически негова собственост. Той щеше да разполага с имуществото й и — което беше още по-лошо — беше неограничен господар на тялото й.
Тя хвърли бърз поглед към силните му, загорели от слънцето ръце и си представи как те милват тялото й, как я събличат, как докосват най-интимните й места… Сърцето й заби като лудо. Трябваше да престане да мисли за предстоящата нощ! Тя откъсна поглед от ръцете му и упорито се загледа в падащия мрак. Не биваше да проявява слабост. Не биваше да позволи на магията да проникне в тялото й…
Доминик не можеше да не забележи колко мълчалива е съпругата му, но реши да прояви такт и да не я дразни. Нямаше намерение да я укорява и за безсрамните й флиртове с всички що-годе млади и прилични мъже. Ала тайно в себе си се закле, че на това ще бъде сложен край. Мелиса беше негова жена и той нямаше намерение да търпи разни влюбени глупаци в близост до нея. Ревността беше чувство, което досега му се струваше достойно за презрение — още повече, че самият той никога не ревнуваше. Може би това беше причината, че не сметна за ревност гнева, който бушуваше в сърцето му.
Денят беше дълъг, изпълнен с напрежение и когато най-сетне забеляза в далечината малката им къща, Мелиса въздъхна от облекчение. Вече не беше толкова горещо, но и двамата копнееха за студена лимонада и за хладните копринени чаршафи на леглото. Мелиса не можа да се удържи и изтърси:
— Ох, нямам търпение да сваля тази тясна рокля и да се пъхна в леглото!
Осъзнала скритото значение на думите си, тя пламна от срам и хвърли боязлив поглед към съпруга си. Стараейки се да не избухне в смях, Доминик отвърна тихо:
— Мога да си представя. Позволих си да ти наема камериерка и съм сигурен, че е приготвила всичко необходимо.
Мелиса трябваше да смели още една новост. Макар че години наред се бе лишавала от услугите на камериерка и беше свикнала да се облича и реши сама, тя беше трогната от загрижеността му. От гърлото й се изтръгна въздишка. Ако Доминик продължаваше да се показва само от най-добрата си страна, съпротивата й щеше да се стопи като сняг на слънце.
Решена да прояви само хладна учтивост, тя склони глава и отвърна равнодушно:
— Много ти благодаря за любезността.
Очевидно Доминик беше очаквал много повече от едно просто „благодаря“, но не се изненада особено от сдържаността й, защото беше започнал да свиква с неочакваните й реакции. Нямаше да се учуди дори ако Мелиса се беше засегнала от този великодушен жест. Всъщност, тази бърза смяна на настроения, това люшкане между сдържаността и гнева го възхищаваше и предизвикваше; в един момент Мелиса се усмихваше меко и с копнеж, а в следващия го удостояваше с поглед, способен да забие в земята някой по-слаб от него. Беше успяла да го примами в коварния си капан, но се държеше така, сякаш бракът с него беше последното нещо, към което се стремеше. Е, днес най-после щеше да пожъне първите плодове от проявената глупост. Бе допуснал да се оплете в мрежата й, но сега щеше да се наслади на прекрасното й тяло. И досега беше убеден, че онази вечер не е бил с ума си.