Мъжът й май се забавляваше за нейна сметка! Мелиса потрепери от ужас. Нищо не излезе, каза си обезкуражено тя. Все пак направи последен опит да продължи играта и отговори с най-надменния си и леден тон:
— Тъй като днес ни венчаха, вече се наричам мисис Мелиса Слейд. Би трябвало да го знаеш.
Ала днес нищо не беше в състояние да изтръгне Доминик от сладостното опиянение, в което беше изпаднал. Той я огледа от глава до пети, после втренчи жаден поглед в гърдите й.
— Как мога да забравя — промърмори дрезгаво той. — Нали през последните часове съм мислил само за това…
При тези думи сърцето на Мелиса направи скок. Без да смее да си поеме дъх, тя го погледна с очакване. Очите й останаха приковани в неговите, ароматът на силното му тяло и споменът за жадната, търсеща мъжка уста я завладяха отново.
Доминик направи няколко крачки и спря на сантиметри от нея. В този миг Мелиса успя да възвърне част от самообладанието си и бунтовният й дух отново се раздвижи. Твърде късно осъзна, че не е избрала подходящо място за сблъсъка — трябваше да се изправи в средата на стаята, не толкова близо до стената. Както беше застанал пред нея, той й отрязваше пътя за бягство, а близостта му беше повече от смущаваща. Объркана, тя прехапа устни и избягна погледа му, за да не прочете триумфа в очите му.
— Страх ли те е, Мелиса? — попита тихо Доминик. Топлият му дъх погали бузата й.
— Разбира се, че не! — отвърна смело тя и го удостои с леден поглед.
— Слава Богу, че не си плашлива. Никога не ми е било приятно да обезчестявам девици, да не говорим пък за страхливи… — В сивите му очи блесна нещо като съжаление. — Честно казано, не мога да си представя как бих се любил с някоя плаха девица.
Смутена, Мелиса сведе очи. Изобщо не забеляза, че Доминик беше опрял ръце на стената от двете страни на главата й. Ала усети с цялото си същество топлината и силата, която се излъчваше от мускулестото му тяло.
— След като девиците не са по вкуса ти — промърмори хладно тя, — не е ли по-добре да отложим консумирането на брака ни?
С неприкрито чувствена усмивка Доминик разтърси тъмната си глава.
— Не, скъпа. Представата, че съм първият ти любовник и изобщо че съм твой любовник, ме държа буден много нощи и след като най-после успях да отстраня от пътя си всички препятствия, няма да си откажа нищо от това удоволствие…
ГЛАВА ЧЕТИРИНАДЕСЕТА
Устата на Мелиса пресъхна, кръвта заби лудо в слепоочията й. Без да може да реагира, тя проследи с поглед как Доминик сведе лице към нейното. Леката милувка на устните му я накара да потръпне от наслада. Постара се да прикрие реакцията на тялото си и отвърна глава настрана.
— Ами ако аз не желая да се любя с теб? — попита задавено тя. Не смееше да го погледне, тъй като й беше по-лесно, когато красивото му лице не беше непрекъснато пред очите й. Устните му продължиха да милват бузата й, топлият му дъх, ухаещ на бренди, опари кожата й, когато тихо произнесе:
— О, разбира се, че искаш, скъпа…
Мелиса трябваше да положи отчаяни усилия, за да се почувства засегната от самоувереността му. Ала в чувството за обида се примеси замайващо очакване. Без да обръща внимание на тежестта в стомаха, тя хвърли бърз поглед към него и веднага си пожела да не го беше направила — леката подигравка в сивите очи усили възбудата й. Трябваше да разкъса тази сладка мъгла, с която Доминик я беше обвил без никакви усилия.
— Досега не бях срещала такава надменност! — прошепна тя.
— Може и така да е, но ти забравяш, че вече съм те целувал и съм те държал в обятията си — а тогава нямаше нищо против близостта ми — заяви сухо той.
— Тогава… беше различно — заекна тя. — Не бяхме женени.
Очите му просветнаха развеселено.
— Разбирам. Приемала си прегръдките ми само защото не сме били женени.
Мелиса си пое дълбоко дъх и се постара да обясни.
— Исках да кажа друго. Тази сватба просто не биваше да става и… — Тя се поколеба и прибързано заключи: — Мисля, че не е правилно да консумираме брака си още днес.
Доминик, станал отново сериозен, запита раздразнено:
— А кога ще го направим — ако зависеше от теб?
Добила известна увереност в себе си, Мелиса отвърна небрежно:
— Може би след няколко седмици, когато се опознаем по-добре.
Доминик изпухтя презрително.
— Скъпа моя, трябва да ти обясня едно: във всички други области имаш пълна свобода на действие, но тъй като именно физическото желание беше онова, което ни заведе пред олтара, аз нямам никакво намерение да изоставям съпружеските си задължения.