Сърцето й подскочи болезнено.
— Щом така смяташ, аз няма да те спра. Можеш да правиш с мен, каквото искаш — промълви с мъченическа физиономия тя и дълбоко въздъхна: — Ще се принудя да търпя присъствието ти в леглото си, за да не ме обвиниш в неизпълнение на моите задължения.
Мелиса очакваше бурна реакция от страна на съпруга си — гняв, отвращение, разочарование, — но за нейно учудване Доминик избухна в смях.
— Много добре — отговори делово той. — Ти ме предупреди, че нямаш намерение да проявиш отзивчивост, а аз от своя страна те предупреждавам, че съм решен да си доставя всички възможни удоволствия. — Още преди Мелиса да осъзнае значението на думите му, телените очила бяха смъкнати от носа й. — И първото от тези удоволствия ще бъде да те освободя от тази смешна роля!
Доминик изгледа сърдито старите очила, отвори прозореца и ги запрати надалеч в мрака.
— Готово — прошепна меко той. — Отдавна трябваше да го направя. — Той погледна Мелиса с такава настойчивост, че дъхът й спря. — А сега предстои същинското удоволствие.
Като плаха сърна, стресната от хищно животно, Мелиса направи скок встрани, за да се спаси. Ала Доминик улови раменете й и с дразнеща лекота я притисна до себе си. Тялото му се разтърсваше от трудно подтискан смях. Той приближи уста до ухото й и пошепна:
— Помни, че трябва да изпълниш съпружеските си задължения без съпротива.
Вбесена, неспособна да устои на собствената си възбуда, Мелиса го изгледа мрачно. При тази интимна близост съпротивата й се топеше като сняг на слънце. Потискайки предателската реакция на тялото си, тя процеди през стиснати зъби:
— Как се осмели да хвърлиш очилата ми! Имам нужда от тях!
Мъжът поклати глава.
— Не и за онова, което смятам да направя — промърмори дрезгаво той и посегна към косата й, за да извади фуркетите от строгия кок. Само след секунди медноцветните къдрици нападаха по изваяните рамене. Доминик огледа доволно свършената работа, видя зачервените бузи и кехлибарените очи на Мелиса, затъмнени от неподдаващо се на определение чувство. Страх? Копнеж? Гняв? Доминик не можеше да го определи, но не се разтревожи от това. Вече не можеше да устои на изкушението и устните му се впиха в нейните. От гърлото му се изтръгна дрезгав стон. Той я зацелува като умиращ от жажда, отдавайки се изцяло на настойчивото, примитивно усещане, което го обзе при допира до устните й. Искаше да я възбуди, да я вкуси, да се наслади на сладостта й. Изследва бавно кораловите устни, после натискът се засили. Тази жена беше истинско предизвикателство за него. Изкушаваше го с всяка частица от тялото си, отнемаше му способността да разсъждава. Целувката му стана почти брутална.
Уловена в ръцете му, пленница на собственото си тяло, Мелиса се разтърси от непознати досега сладостни тръпки. Нищо не можеше да се сравни с усещането за жадния мъжки език, изпълнил устата й.
Той вземаше всичко, което му се предлагаше, без да прикрива дивото желание, което бушуваше във вените му. Мелиса с болка осъзна колко е безпомощна. Тя престана да се съпротивлява и се отдаде на прегръдката му, забравила всичко на света освен Доминик и сладката омая, която се излъчваше от него.
Мелиса беше почнала да смята, че няма нищо по-възбуждащо от тази целувка, когато силните мъжки ръце я притиснаха до твърдите му хълбоци и я потриха о набъбналата му мъжественост. Ето че се беше излъгала. Усещането беше толкова силно, че й се зави свят. Колко хубаво беше да усети, че е обект на такова силно желание. Ала тази мисъл изчезна, както се беше появила. Доминик беше открил копчетата на гърба и когато роклята се плъзна по краката й, Мелиса подскочи уплашено.
Разярена, че бе допуснала това, Мелиса се откъсна от устните му и прошепна, без да си дава сметка, че гласът й звучи умолително:
— Престани! Веднага престани… моля те!
Притворил очи, Доминик я гледаше с непроницаема физиономия. Дали разбира, че иска от мен нещо невъзможно? — питаше се безпомощно той. Толкова я желаеше, че слабините му пулсираха болезнено; тя беше неговата съпруга, това беше първата им брачна нощ, защо трябваше да спре точно сега? Той я погледна и поклати глава.
— Не мога… Аз те желая и ще те взема, все едно искаш ли или не. — Погледът му се плъзна по белите рамене и пълните гърди, освободени от тесния корсаж, и устните му пламнаха от желание да ги вкусят. Крайно време беше да свали тази глупава рокля! Все пак той се постара да откъсне поглед от прелестите й и я погледна в очите. — Мелиса, каквито и да са причините за този брак, ние вече сме женени и ще останем мъж и жена до края на живота си. Аз не исках този брак — всъщност, аз изобщо нямах намерение да се женя, — но тъй като допуснах да ме уловиш в този прастар женски капан и двамата трябваше да се подчиним на традицията, възнамерявам да направя брака ни истински. — Усмивката му издаваше съжаление. — Странно… Представял съм си всевъзможни затруднения, но никога не съм помислял за проблеми в леглото.