Загубена във вихрушката на непознати, изпълнили цялото й същество чувства, Мелиса отговаряше сляпо на целувките на Доминик и желанието й се увеличаваше с всяка изминала минута. Целувките вече не бяха достатъчни, не й стигаха и парещите милувки на опитните му ръце. В утробата й гореше глад за още и този глад я тласкаше да се притиска силно към него и чувствено да се извива под тялото му. Доминик стенеше задавено. Поривът да се потопи дълбоко в девственото й тяло, за да облекчи болезнено пулсиращото желание, беше нетърпим. Той я притисна меко върху завивката и ръцете му се заровиха между бедрата й.
При това първо интимно докосване Мелиса се вцепени и инстинктивно понечи да се отдръпне, но Доминик беше подготвен за реакцията й.
— Недей — пошепна той. — Остави ме да ти покажа… Силното желание в гласа му я накара да потръпне от щастие. С въздишка, в която се примесваха отдаване и възбуда, тя се отпусна и предостави най-интимната си част на търсещите му ръце. Устните му се сключиха около чувствителното зърно на гърдата и натискът в слабините й се увеличи до непоносимост. Когато пръстите на Доминик разтвориха меките кичурчета между бедрата й, тя забрави задръжките си и започна да стене от удоволствие, открила за първи път интимните тайни на тялото си. Тласкана от дива страст, тя се надигна насреща му и трескаво впи нокти в коравия му гръб.
— Доминик — пошепна задавено тя. — Искам те… О, моля те… Доминик улови ръцете й и я покри с тялото си, тласкан от същото мощно желание.
Топлината и тежестта на тялото му възбудиха още повече Мелиса. Когато усети натиска на твърдия му член между бедрата си, дъхът й спря. Притисна се до него, копнееща за пълно сливане и въпреки това уплашена. Струваше й се толкова грамаден и заплашителен, ала пламъкът на страстта изгори и тези последни съмнения. Той беше нейният мъж, единственият, който бе съумял да пробуди страстта й. Безпомощна, тя се отпусна в прегръдката му и прошепна до устните му:
— Вземи ме, Доминик… Направи ме твоя жена.
Мелиса усети, че Доминик възприе думите й, но дори не заподозря с какво щастие го дариха те. Забравил всичко около себе си, той впи устни в нейните и проникна в утробата й с един-единствен мощен тласък.
Прободена от остра болка, Мелиса изплака, заби нокти в гърба му и едва се удържа да не изпищи отново. Тя се опита да го отблъсне, но Доминик беше сключил ръце около китките й и не я пускаше.
— Много съжалявам — прошепна дрезгаво той. — Няма как. — Той я целуна отново и задържа с последни усилия напора на страстта си. Нямаше нищо по-прекрасно от това пълно съединение на телата им. Искаше вечно да я чувства така под себе си, мека и гореща. Тази жена беше като огън и вино в обятията му, тя олицетворяваше всичко, за което беше копнял.
Понесена от хаоса на объркването и шока, Мелиса усети, че болката намаля и меките му движения в утробата й започнаха да й харесват. Вече беше негова жена. Тази мисъл я накара да забрави и последната частица неловкост и да се потопи изпяла в бездънните удоволствия на любовта.
Тя се нагоди инстинктивно към движенията му и притисна стройните си хълбоци към неговите. Останала без дъх, отворила широко очи, тя се движеше под него, понесена във вихъра на чувственото удоволствие.
Доминик не беше сигурен, че жена му ще достигне до оргазъм още първия път, и когато усети мощните тръпки, разтърсили тялото й, страстта му достигна връхния си предел. Преживял собствената си връхна точка, той я притисна силно до себе си, зарови лице в златните кичури и потъна в сладостта на умората.
Мелиса лежеше безмълвно, сгушена в топлото му тяло. Плахост и смущение заключваха устните й. Доминик също мълчеше, не можейки да намери правилните думи за този миг. За първи път се беше любил с девственица и тя беше неговата съпруга. Ако беше друга жена, щеше да се сбогува с една последна целувка и да промърмори нещо за нова среща, ала жената, която се беше сгушила в него, не беше някоя от многобройните му любовници, а собствената му съпруга. Освен това нямаше желание да напусне леглото й, напротив, доставяше му огромно удоволствие да я усеща до себе си, след като първата бурна страст бе отшумяла. Още повече, той усещаше, че желанието му отново се пробужда — а това го тревожеше. Като цяло, реакцията му беше обезпокояваща. Най-страшно беше неканеното предчувствие, че е на път да извърши най-голямата глупост в живота си. Ако не внимаваше, щеше да се влюби в собствената си съпруга и да се превърне в ослепял от любов глупак като брат си Морган. Опита се да си втълпи, че е естествено да изпитва такова вълнение след първото любене с такава красива и страстна жена. Това е напълно нормално, повтаряше си упорито той, всеки мъж на мое място би реагирал така на близостта й. Той разтърси глава и се опита да прогони неприятните мисли. Убеден, че е намерил задоволително обяснение на състоянието си, той привлече Мелиса към себе си и потърси устните й.