Той застана пред леглото и втренчи мрачен поглед в лицето й. Все още не можеше да реши дали да се върне при нея и да й докаже, че за изтърпяване не може да става и дума. Ала някъде дълбоко в ума му бе заседнало неприятно съмнение… А може би тя наистина беше изтърпяла страстната игра на телата им и го намираше толкова отвратителен, че с усилия понасяше присъствието му. В стомаха му заседна буца.
Това беше един от най-мъчителните мигове в живота на Доминик Слейд. Ако можеше да разбере каква болка му е причинила с лицемерното си равнодушие, Мелиса нямаше да посмее да продължи тази лъжа. Сега обаче тя посрещна спокойно погледа му и влезе отново в ролята си, като отговори невъзмутимо:
— Точно така, изтърпях те!
Лицето на Доминик се вкамени. Гласът му прозвуча режещо:
— Много добре, госпожо, тогава всичко е ясно. Повече няма да ти натрапвам компанията си. Но знай, че безброй други жени горят от желание да ги удостоя с вниманието си. Ти си единствената, която се отвращава от нежността ми. — Погледът му се плъзна по голото й тяло. — Не мога да отрека прелестите ти, но съм сигурен, че ще намеря достатъчно други жени, които да ми харесат дори повече от теб! Лека нощ, скъпа съпруго!
Стъписана, Мелиса го изпрати с поглед. Много й се искаше да го спре, да отрече всяка дума, която беше изрекла. Дали, водена от стремежа си да се защити, не беше направила ужасна грешка? Дали онова, което забеляза в дълбините на сивите мъжки очи, не беше болка?
Без да може да се помръдне, тя остана загледана във вратата, която Доминик беше затворил с трясък. Към чувството за вина се прибавиха и множеството доказателства за великодушието му. Този мой проклет език! — каза си обезкуражено тя и отчаяно си пожела някакво чудо да заличи последните няколко минути.
Ала покрусата й не трая дълго. Освен спомена за добротата, която Доминик беше проявил спрямо нея и Закари, в паметта й още пареха думите, изречени от чичо й по адрес на Домииник, и суровите обвинения в писмото на Лейтимър. Не можеше да забрави и обидното изявление на Доминик, че изобщо не е искал да се ожени за нея. Всичко това й помогна да се пребори с угризенията на съвестта. В крайна сметка, тя не беше казала нищо лошо, освен това още в самото начало го беше предупредила да не се доближава много до нея и той не биваше да се изненадва от държанието й. След като не хранеше никакви нежни чувства към нея, не биваше да се ядосва чак толкова, че страстта му я е оставила студена.
Мелиса не се чувстваше особено добре при тези размишления, но те все пак я утешиха и ужасното чувство, че е наранила болезнено Доминик, лека-полека се уталожи. За свое голямо съжаление обаче тя не успя да си обясни нарастващата си несигурност, неприятното усещане, че е объркала конците и че ще й се наложи да плати висока цена за необмислените си думи. Куражът я напусна. А като си помислеше за последните му думи, че на света има и други жени, освен нея, направо я обземаше страх!
Ожесточена, че си е позволила да ревнува Доминик от другите жени, тя седна в леглото си, обгърна с ръце коленете си и подпря брадичка върху тях. Очите й не се откъсваха от вратата, през която беше изчезнал съпругът й. Всичко това няма значение, повтори си за стотен път тя. Ние сключихме брак по разум и го знаем — и двамата. Между нас няма любов и най-добре ще е да живеем разделени и всеки да се занимава със собствените си дела. Лицето й се изкриви в гримаса. Създалото се положение не отговаряше на представите й за брака. Досега беше отказвала да се омъжи именно защото искаше да избегне празното и безцелно съществование на жената в него.
Тя се изсмя горчиво. Ирония на съдбата ли беше, че след всичко, което бе предприела през последните години, за да избегне брака без любов, сега беше попаднала точно в такава ситуация?
Много й се искаше да знае какво мисли Доминик в действителност, да разбере храни ли някакви чувства към нея и какви точно. Знаеше, че я желае физически или поне досега я беше желал. Знаеше, че през краткото време на познанството им се прояви като великодушен и добросърдечен. Но това още не означаваше, че тя означава за него повече от… от конете му например. Той беше богат и можеше да си позволи да бъде щедър, а що се отнасяше до добросърдечието — от време на време то служеше да прикрие равнодушието му.
В очите й засвяткаха бунтовни искри. Не, тя нямаше да допусне една кратка сцена да помрачи настроението й! Щеше да се отнася със съпруга си както подобаваше на съпруга — учтиво и внимателно, но нямаше да допусне фалшивият му чар да покори сърцето й! Нима Лейтимър не беше писал, че Доминик е посетил Дебора само ден преди сватбата? Нима чичо Джош не я предупреди, че е женкар, прелъстител от най-лошата порода? Не, тя в никакъв случай нямаше да допусне този негодник да завладее глупавото й сърце!