Мелиса разтърси глава и реши, че всичките й действия са били правилни. Доминик беше твърде дързък, твърде уверен в собствената си ценност и нямаше да му навреди, ако гордостта му понесеше някоя и друга драскотина. Нито за миг нямаше да му позволи да заподозре каква сладка буря предизвикваше в сърцето й дори само погледът му, да не говорим за докосването му, за усмивката…
Мелиса пое дълбоко дъх. Сега нямаше да мисли за това. Трябваше да се съсредоточи върху спечеленото. Беше преодоляла най-трудното препятствие, като му бе изяснила позицията си, затова беше крайно време да престане да копнее за нещо непостижимо. Трябваше да се постарае да съгради основите на брака си. След като успя да се убеди, че е действала разумно, тя се отпусна във възглавниците, надявайки се най-сетне да заспи.
Но сънят не идваше. Споменът за страстните мигове в прегръдките на Доминик я държа будна още много дълго, а споменът за гневния му поглед, когато й обърна гръб и отиде в стаята си, отново и отново я караше да се съмнява в правилността на действията си. Не беше чудно, че на разсъмване Мелиса се събуди с натежала глава и изтръпнали крайници и първата й мисъл отново беше за Доминик. В душата й отново се надигнаха горчиви съмнения.
Все пак Мелиса бе успяла да поспи, за разлика от своя новоизпечен съпруг, който беше напълно объркан. Доминик беше прекарал часовете до разсъмване в ядни проклятия по адрес на Мелиса, които неволно преминаваха в копнеж да усети отново близостта й.
Това беше една от най-мъчителните нощи в живота му. До този ден всичко ставаше според волята му. Той беше красив мъж, притежаваше чар, произхождаше от богато семейство и самият той беше много богат — все качества, които затвърждаваха самомнението му. Откритието, че жената, която го беше омагьосала, е останала незасегната от горещата му страст, нанесе силен удар на самолюбието му.
Часовете, прекарани в леглото на Мелиса, не можеха да се изтрият от съзнанието му. Той си припомняше всяка реакция, всяка милувка и отчаяно си повтаряше, че жена му го е излъгала, че милувките му са намерили отклик в тялото й. Но може да не ме е излъгала, скърцаше със зъби той. От медените й устни тече отрова!
Проблемът беше, че не можеше да намери обяснение за поведението й, освен ако не приемеше, че е била тласкана от някаква перверзна злоба. Макар че ме можеше да изключи напълно това обстоятелство, накрая той стигна до извода, че всяка дума, която беше хвърлила в лицето му, е била казана сериозно.
Оставаше да си изясни как така реакцията на Мелиса беше твърде спонтанна, твърде естествена, без задръжки, следователно не можеше да бъде пресметната. Той отново и отново се опитваше да се убеди в основателността на доводите си, но не намираше утеха в доказателствата.
След като бе излязъл от спалнята на Мелиса, Доминик облече една риза, нахлузи панталона и ботушите си и излезе в просторната галерия, за да вземе малко въздух. Потънал в мисли, той се разхождаше напред-назад, без да възприема нищо от заобикалящата го нощ.
Ама че бъркотия! — повтаряше си отчаяно той. Ето го женен за една от най-противоречивите и в същото време най-възхитителните жени, които беше срещал! И тази жена — ако се вярваше на твърденията й — беше абсолютно равнодушна към него! Гордостта му беше наранена, доверието в способностите му на любовник разклатено. С мрачна физиономия той продължи разходката си, опитвайки се да намери обяснение на случилото се. Не на последно място го безпокоеше и въпросът защо е толкова засегнат от равнодушието на Мелиса, след като е сигурен, че тя не притежава никаква власт над сърцето му.
И друг път му се беше случвало да му натрият носа, но дори когато жените го отблъскваха, това не го трогваше особено — просто вдигаше рамене и се обръщаше към поредната красавица, която приемаше с радост ухажването му. Като се изключи внезапно пламналата луда страст към Дебора, досега не беше обръщал особено внимание на чувствата си. Никоя от жените, които бе притежавал, не бе съумяла да събуди в душата му по-благородни чувства… докато в живота му не беше влязла непостоянната, гневлива и невероятно красива мис Мелиса Сеймур!
Неспокойната разходка го отведе в края на галерията, където имаше няколко кресла и малка масичка. Като по поръчка, на масичката беше поставена табакера с тънките пури, които понякога пушеше. Той си взе една пура, запали я и продължи да обикаля галерията, обгърнат от синкав облак дим.