Окрилена от все по-засилващото се убеждение, че не е разбрала правилно мъжа си, Мелиса скочи на крака. Трябваше да го намери и да сложи ново начало на отношенията им. Ама че глупаво постъпи! Тези мисли не я напускаха, докато тичаше към малкия навес за коли край къщата. Още сега трябваше да намери Доминик и да му обясни всичко, да прехвърли мост върху все по-разширяващата се пропаст между двамата.
Беше толкова вдълбочена в плана си, че изобщо не обърна внимание на неподходящия си вид. Без да забелязва ужасения поглед на конярчето, тя му нареди да оседлае един кон, възседна го по мъжки и заби шпори в хълбоците му. Нито за миг не помисли, че навикът й да язди по мъжки открай време предизвикваше неодобрението на околните. После потегли в галоп в посоката, указана й от конярчето.
Мелиса беше действала толкова импулсивно и прибързано, че й трябваше твърде много време, за да осъзнае колко неловко ще се почувства, когато застане пред съпруга си и пожелае да му даде обяснение. Нима можеше направо да му заяви, че съжалява за поведението си, но досега го е смятала за женкар и измамник?
Тя дръпна юздите на коня си и се вдълбочи в размисъл. Най-добре само да се извини за снощи, без да се впуска в подробности за подбудите си — тя и сега не беше в състояние да обясни противоречивите чувства, които бушуваха в гърдите й. Затваряйки очи пред непреодолимите трудности, тя реши да припише скандалното си държание на естествените за всяка млада невеста страхове. Разбира се, не можеше да не види, че това само до известна степен отговаря на истината. Ала беше твърдо решена да отстрани от пътя си възникналите недоразумения. Доминик не биваше да я смята за алчна и студена. Щеше да му заяви, че финансовата страна на брака никак не я интересува. Окрилена от гази мисъл, тя продължи пътя си.
Ако проумееше, че случилото се в Уайтхорн е било капан не само за него, но и за нея, и че парите му не играеха никаква роля в съгласието й да се омъжи за него, той щеше да прояви малко повече доверие към нея и тогава… Кой знае, може би един ден щеше да я обикне истински? Очите й се замъглиха от напиращите сълзи. Да, тя беше на път да обикне съпруга си! Това признание я разтревожи до смърт.
Въпреки това, трябваше да го убеди, че богатството няма нищо общо с отношенията помежду им. Изпълнена с надежда, треперейки от нерви пред предстоящия сблъсък, тя пусна коня в див галоп, тъй като гореше от нетърпение да възстанови мира в дома си.
ГЛАВА ШЕСТНАДЕСЕТА
Докато Мелиса препускаше към него, изпълнена с мирни намерения, Доминик мрачно размишляваше как да си отмъсти, като се възползва от изкусителното тяло на съпругата си. Тя няма да бъде единствената, която ще получи своето в този фалшив брак, закле се гневно той и насочи червенокафявия си жребец по пътя към Уилоуглен.
Когато излезе от къщи, не беше решил в коя посока да се отправи. Искаше само да се отдалечи от пресметливата си съпруга, защото ръцете го сърбяха да я зашлеви през лицето! Гордостта му понасяше удар след удар от новоизпечената мисис Слейд, но той нямаше намерение да търпи дълго това положение. Покорността не беше в характера му. Опита се да се утеши, представяйки се как ще опитоми алчното за пари дръзко зверче, за което беше имал нещастието да се ожени. Но скоро трябваше да открие, че най-удовлетворяващите картини на отмъщение са тези, в които сладката и покорна Мелиса отчаяно го моли да я милва и целува. Естествено той щеше да се отнесе студено към тези молби, или поне така се надяваше, но някъде дълбоко в сърцето му се промъкна несигурност.
След като си представи няколко особено приятни сцени на укротяване, той се почувства малко по-добре. Първият пристъп на гняв отмина. Едва сега откри, че е поел към Уилоуглен. Тъй като не му се връщаше в къщи, продължи по тесния път. Щеше да си побъбри със Закари, а можеше и отново да огледа Фоли.
Най-малко очакваше да срещне на пътя си Дебора Лейтимър или, по-точно казано, лейди Дебора Боудън, както беше сегашното й име. Тъкмо завиваше по входната алея към Уилоуглен, когато едва не се сблъска с очарователната дама, придружена от едно конярче.
Макар да не беше в настроение за размяна на светски учтивости, не му оставаше нищо друго, освен да спре и да я поздрави. Пък и беше любопитен защо е дошла да посети младия Закари Сеймур.