ГЛАВА СЕДЕМНАДЕСЕТА
След като вече бе взела решение как да се държи, Мелиса се почувства много по-добре — макар че не всичките й съмнения бяха разпръснати. Тя не беше от вечно сълзливите и кършещи ръце жени, а предпочиташе да вземе нещата в свои ръце. За съжаление първо действаше, а след това размишляваше и оценяваше случилото се, така постъпи и този път. Ала преди да пристъпи към осъществяване на отчаяния си план, трябваше да реши кой от познатите й мъже е подходящ за избраната от нея роля.
Първият й избор беше братовчедът Ройс, но тъй като не можеше да му довери причината за внезапно пламналия интерес към компанията му, положението можеше да стане твърде неприятно. Ройс непременно щеше да забележи какво се разиграва, още преди да е успяла да го дари с първия копнеещ поглед. Разбира се, и дума не можеше да става да се обърне към мъж, който да приеме сериозно ухажванията й, защото не искаше да усложнява ненужно положението си.
След като претегли един по един джентълмените от околността и ги отхвърли, Мелиса реши, че най-добрата жертва ще представлява Джулиъс Лейтимър. Възрастта и опитът му й позволяваха да очаква, че ще се справи с един флирт с подобаваща лекота.
Преди сватбата Лейтимър й бе написал съкрушено и изпълнено с разкаяние писмо, за да я умилостиви, но Мелиса не бе забравила в какво неприятно положение я беше поставил с позорното си предложение. Все пак това не й попречи да го включи в плана си, дори напротив. Нека и той се поизмъчи малко, реши тя в пристъп на справедливо възмущение. Той се отнесе толкова зле с нея, защо сега тя трябваше да прояви милосърдие…
Мелиса нито за миг не се усъмни, че ще съумее да държи Лейтимър на разстояние. Тя имаше богат опит в отблъскването на обожатели, много по-богат, отколкото в изкуството да се сближава с младите мъже. Едновременно с това съзнаваше, че пристъпва в опасен терен, че хитростта й може да отприщи събития, които няма да може да държи под контрол. Ако можеше да се сети за някой по-подходящ кандидат, непременно щеше да избере него. За съжаление никой не й се струваше по-подходящ от Лейтимър.
След това решение й оставаше да направи само едно: да обясни на съпруга си как си представя по-нататъшния брачен живот. В продължение не един дълъг, изпълнен с копнеж миг тя си представи какво ли ще стане, ако просто обвие с ръце врата на Доминик и му признае любовта си. Ала отхвърли тази идея, защото не смееше да се изложи на опасността признанието й да бъде посрещнато с присмех.
Часовете минаваха. Тя чакаше завръщането на Доминик и решението й да отговори на огъня с огън ставаше все по-непоколебимо. Когато удари четири часът сутринта, й станаха ясни две неща: първо, скъпият й съпруг нямаше да се прибере в къщи и второ, не й оставаше нищо друго, освен да приведе в изпълнение дръзкия си план. Най-после, със сухи очи и натежало сърце, тя се пъхна в самотното си легло.
Доминик би дал много, ако можеше и той да прекара нощта в самотно легло, или по-добре казано — в каквото и да е легло, вместо в онова, в което се принуди да преспи тази нощ. Всъщност, то не беше легло, а купчина слама в плевнята.
След раздялата с Мелиса той препусна като луд, накъдето му видят очите, избягвайки всяка човешка близост. В това си състояние не можеше да дава обяснения за усамотението си. И тъй като се бе заклел на свадливата си съпруга, че вечерта няма да се прибере в къщи, трябваше да удържи на думата си — затова прекара нощта в купата сено, без нито за миг да затвори очи. Накрая престана да се опитва да заспи, а просто остана да лежи неподвижно, устремил поглед в обсипания със звезди небесен свод.
Все още не можеше да проумее какво се е объркало и къде е сгрешил самият той. Ожени се, което само по себе си беше достатъчно лошо, на всичкото отгоре беше обвързан за цял живот с една вещица, която го вбесяваше и едновременно с това го възбуждаше като никоя друга жена досега. Дори да беше помислял понякога за брак, и в най-смелите си мечти не си беше представял, че ще прекара втората нощ след сватбата на купа сено в плевнята.
При това не можеше да се сърди на Мелиса, че е реагирала така гневно на сцената с Дебора. Трябваше да бъде достатъчно почтен и да признае, че тя се бе държала много по-достойно, отколкото би се държал той, ако я беше заварил в подобно положение с някой мъж. Ала фактът, че тя се справи без усилия с неловката ситуация, го настройваше още повече срещу нея — в момента не можеше да се утеши дори с приятното подозрение, че жена му го ревнува. Ако тя изпитваше поне малко любов към него, защо беше реагирала толкова хладно? Ако той я беше заварил в компрометиращо положение, веднага щеше да извика съперника си на дуел. Но първо щеше да отведе жена си в къщи и да я люби толкова пламенно, че никога повече да не помисли да тръгне с друг мъж!