Макар че фактите говореха сами за себе си, той не можеше да повярва, че Мелиса се е омъжила за него единствено заради парите. Гордостта и инстинктът не го допускаха. Разбира се, беше възможно да е била тласкана от чисто физическо желание, но не му се искаше да повярва и в това. Не можеше само чувствеността да я е довела в обятията му — толкова топла и примамлива. Не, онова, което ги свързваше, беше повече от плътско желание, макар да не можеше да го определи и в момента да го приписваше единствено на своенравието на жена си. Когато се зазори, мислите му не бяха по-подредени или по-ясни отколкото предишната вечер. Простена измъчено, изправи се и прокара пръсти през косата си. Не можеше да отлага повече завръщането си. Развърза стягащата го вратовръзка и си каза, че брадясалото му лице и посипаният със сламки жакет ще накарат Мелиса да помисли, че мъжът й е прекарал нощта в някоя долнопробна кръчма. Е, така поне няма да реши, че съм потърсил забрава в прегръдките на някоя проститутка, утеши се той.
Вероятно прислугата се изненада от ранното завръщане и не особено приличния външен вид на младия съпруг, но с нищо не го показа. Нито новият портиер, нито английският камериер Бартоломю, който познаваше Доминик от години, си позволиха дори най-дребна забележка.
Бартоломю, чието продълговато, бледо лице никога не изразяваше вълнение, попита с подозрителна кротост:
— Желаете ли да се изкъпете, сър?
Без да чака отговор, той излезе от спалнята, за да даде необходимите нареждания. Доминик погледна след него, не можейки да удържи усмивката си. Двамата с Бартоломю се разбираха без думи, връзката им беше много повече от обичайното отношение между господар и слуга. Той захвърли ботушите си в ъгъла, просна се на леглото и зачака с нетърпение освежителната баня.
За съжаление трябваше да минат няколко часа, преди да успее да й се наслади. Когато слугата се върна, намери господаря си дълбоко заспал. Бартоломю хвърли бърз поглед към тъмните кръгове под очите на Доминик, докосна с върха на показалеца си дълбоките бръчки, прорязали челото му, и тихо се оттегли. Появи се отново едва когато чу скърцането на леглото и оповести тържествено, сякаш нищо не се беше случило:
— Банята ви е готова, сър.
Така Доминик се яви пред очите не Мелиса свеж и отпочинал — нещо, което не можеше да се каже за нея. Докато той спеше непробудно в спалнята си, тя се разхождаше нервно напред-назад, опитвайки се да си вдъхне кураж, преди да застане пред мъжа си и да му заяви, че не намира нищо лошо в това двамата да търсят забавления в различни посоки.
Мелиса не беше особено щастлива от начина на действие, който си беше избрала, но не виждаше друг изход от създалото се положение. Все пак съществуваше искрица надежда, че собственическият му инстинкт ще се обади, като я види да флиртува с някой друг. Въпреки това се колебаеше да приведе плана си в действие. Вече беше направила толкова грешки в общуването с Доминик, че се страхуваше от следващата, която можеше да предизвика окончателно скъсване. Защо го изхвърли така жестоко от леглото си! Какво от това, че не я обичаше — нека поне да спи в нейното легло, а не в чуждите! Защо не можах да отворя уста и да му заявя, че съм променила мнението си? — питаше се непрекъснато тя.
При това знаеше отговора. Гордостта и чувството, че е била измамена, й бяха попречили. Не можеше да отстъпи, не можеше да се помири с него, след като го беше заварила да прегръща друга — и особено, след като й беше заявил кратко и ясно, че му е все едно с кого си прави удоволствието! Все пак Мелиса признаваше, че тя е усложнила още повече проблема, като е тръгнала по път, от който нямаше как да се отклони, освен ако не отстъпи, а тя не беше готова да го направи.
Ана й съобщи, че Доминик се е върнал в къщи и спи в стаята си. За миг тя се изкуши да влезе при него и да се пъхне в леглото му, а после да остави изгарящото от копнеж тяло да каже това, което устата й не смееше да изговори. После обаче решително обърна гръб на свързващата врата. Сигурно цяла нощ се е забавлявал с прекрасната Дебора, каза си ядно тя, и сега няма да ме иска…
Заля я гореща вълна на ревност. Опита се да си представи Дебора и Доминик в леглото и гневът й избухна с нова сила. По дяволите, щеше да покаже и на двамата, че не е някое плахо момиченце, което покорно приема ударите на съдбата!
С искрящи очи тя се запъти към гардероба, в който висяха подарените й от Доминик рокли и се зае да избира тоалет, едва удържайки треперенето на ръцете си. Прогони решително съзнанието, че сама си е виновна за трудностите си, и започна да се облича. Отдели невероятно много време за себе си, дори повика Ана да я среше и гримира. Трябваше да бъде сигурна, че е подчертала всичките си предимства, преди да се изправи пред очите на неверния си съпруг. Все още не знаеше как ще му изясни намеренията си. Макар, че продължаваше да държи на плана си, съмненията й в разумността на избрания път непрекъснато се засилваха. Когато Доминик най-сетне слезе в малкия салон, тя се люшкаше между желанието да го наругае, както заслужаваше, и също така силното желание да се помири с него. Вече беше обмислила всички възможни последици от плана си да го накара да ревнува и се страхуваше от намерението си.