— Има само един мъж, който ще споделя леглото ти, и той стои пред теб!
— О! — изплака Мелиса, която едва се удържаше да не се хвърли в обятията му и да му признае, че никога не би пожелала друг мъж освен него. Колко красив беше днес, с тази разбъркана черна коса! А засмените очи, класическият нос, дръзко изкривената уста — той беше най-красивият мъж, когото беше срещала. Колко жалко, че зад тази красива външност се криеше черно сърце! Мъката я тласна към необмислен отговор:
— Ти си нахален и отвратителен! Знаеш ли как ми се иска очите ми никога да не се бяха спирали върху теб!
— Ако бяха само очите, които спря върху мен… — отговори сухо той, — …сега нямаше да сме в това положение.
Мелиса подпря ръце на хълбоците си и попита със заплашително спокойствие:
— Значи обвиняваш мен за тази катастрофа?
Мъжът вдигна едната си вежда.
— Ти се промъкна тайно в стаята ми и отговори на нежностите ми с изненадваща пламенност, даже ме окуражаваше да продължа по-нататък. — Устните му потръпнаха. — Откак се оженихме, в поведението ти настъпи достойна за съжаление промяна.
Мелиса беше чакала с нетърпение този момент. Макар че нямаше приемливо обяснение за присъствието си в Уайтхорн през онази нощ, можеше поне да му обясни прибързаните си думи от миналата вечер. Ала си припомни историята с Дебора и липсата на разкаяние у Доминик и думите замряха на устните й. По-добре да падне мъртва, отколкото да му даде обяснение за каквото и да било. Събра последните остатъци от достойнството си и заговори високомерно:
— Както виждам, не стигаме доникъде. Ала преди да се разделим, държа да узнаеш, че нямам намерение да скръстя ръце в скута си и да гледам как се забавляваш с онази невзрачна женичка! Щом се чувстваш свободен да търсиш забавления другаде, аз ще направя същото.
Доминик я изгледа несигурно. Колко от това, което бе хвърлила в лицето му, беше истина и колко беше казано в пристъп на ярост? Наистина ли искаше друг мъж? Или избухването й и предполагаемото намерение да си потърси любовник бяха само фарс, скриващ истинските й чувства? Ревнуваше ли го или не?
Много му се искаше да повярва, че поведението й се определя от изблик на дива ревност, но не можеше да бъде сигурен — откакто я познаваше, напразно се стараеше да проникне в душата й. Какво да прави сега? Дали жена му блъфираше с надеждата да получи ясен отговор или говореше сериозно?
Има само един начин да открия, реши внезапно той. С тон, в който звучеше подчертано равнодушие, той попита:
— Тъй като по всичко личи, че си обмислила подробно този въпрос, ще ми разкриеш ли поне кой е ощастливеният с твоето внимание?
Спокойствието му преля чашата на търпението й. Още преди да е успяла да помисли, от устата й изскочиха думите:
— Да, разбира се, че мога! Говоря ти за Джулиъс Лейтимър!
ТРЕТА ЧАСТ
СТРАСТИ И ИНТРИГИ
Любовна мъка, ах, толкова по-сладка От всички други блаженства.
ГЛАВА ОСЕМНАДЕСЕТА
Времето, изминало след разкритието на Мелиса, беше заредено с напрежение. Когато чу името на Лейтимър, Доминик побледня като платно. Мелиса, която го наблюдаваше със смесица от задоволство и страх, потръпна и неволно се отдръпна, когато мъжът й направи крачка към нея. Не очакваше, че думите й ще му окажат такова силно въздействие. Яростната му реакция я свари напълно неподготвена.
Красивото лице на Доминик се разкриви в ужасяваща гримаса. Гласът му прозвуча ледено:
— Ако някога те видя в ръцете на Лейтимър, ще го убия на място, а с теб ще се отнеса така, че цял живот ще съжаляваш за глупостта си! И никога повече не споменавай това име в дома ми! — Той се завъртя на токовете си и изскочи от стаята като бесен.
Това не беше желаната от Мелиса реакция, но тя се опита да се утеши с мисълта, че поне не й се беше изсмял и не бе останал равнодушен. Все пак тази утеха беше недостатъчна и тя зачака с трепет следващата им среща. Не можеше да си отговори на въпроса как ще се отнесе към нея Доминик — дали ще бъде студен или равнодушен или ще се преструва, че нищо не се е случило?
Доминик взе мъдрото решение да се държи както винаги и Мелиса отново се разколеба — този път между разочарованието и облекчението. Когато на следващата сутрин двамата се срещнаха в стаята за закуска, поздравът му прозвуча подчертано сърдечно и за нейно учудване той й съобщи, че възнамерява да прекара целия ден с нея. Никой не спомена грозната сцена от предишната вечер, но очакването Доминик да заговори на тази тема развали цялото настроение на Мелиса. Той обаче се държа като влюбен млад съпруг, показа на жена си новостроящата се конюшня, насочи вниманието й към евентуалните изменения в плана и учтиво я запита за мнението й.