Следващите дни Доминик прекара в странен хаос от възхищение и мъчение, защото плахите опити на Мелиса да прекрачи зейналата помежду им пропаст поставиха на огромно изпитание сдържаността му. Заплахата й да започне връзка с Лейтимър го беше засегнала твърде дълбоко и не му позволяваше нито да окуражи опитите й за помирение, нито да ги отхвърли. Но дните минаваха и му ставаше все по-трудно да запази хладното си държание.
Докато продължаваше да играе ролята на любезен домакин, двамата прекарваха дните си в изследване на новия си дом и обсъждане на планове за разширяването му. Бяха единодушни, че част от конете могат да живеят тук, вместо в Таузънд Оукс. Лека-полека желязната решителност на Доминик се разколебаваше. Макар и с неохота, той си призна, че се размеква. А когато един следобед обсъждаха разширяването на къщата и той делово спомена необходимостта от детско крило, Мелиса се изчерви толкова очарователно, че Доминик едва се удържа да не я грабне в прегръдките си. Представата, че би могъл да има деца от Мелиса, беше толкова възхитителна, че стопли сърцето му за няколко часа напред.
Дългите летни вечери щяха да бъдат още по-голямо изпитание за самообладанието му, ако не бяха конете. Разговорите им се въртяха все около тях. Двамата обсъждаха най-подробно родословните разклонения на жребците и кобилите, както и възможното поколение на Фоли. И двамата бяха специалисти в тази област и никога не изчерпваха темата докрай. Тук нямаше място за обърквания и неловкост. За своя немалка изненада Доминик откри, че Мелиса притежава обширни познания в тази област, които можеха да се мерят единствено с неговите.
Толкова по-голямо беше веселието му, когато откри, че жена му е почти невежа в области, представляващи изключителен и едва ли не единствен интерес за повечето му познати жени. Мелиса му благодари сърдечно и с искрена радост за красивите рокли, които й бе подарил, но ги носеше с безгрижие и равнодушие, които му показаха, че би се задоволила и с износените си рокли от Уилоуглен. Домакинството също не будеше интереса й и тя го предостави без възражения в опитните ръце на мисис Мийкс, икономката, наета от Доминик.
От своя страна, Мелиса усещаше, че й е все по-трудно да вижда в своя мил придружител и събеседник онзи безскрупулен прелъстител, за когото го беше смятала. Често се питаше с неосъзнато съжаление колко ли време щеше да разполага с цялото му внимание. Сигурно много скоро щеше да му доскучее и да си потърси друга компаньонка, която да омагьоса с чара си…
Докато Мелиса изпитваше затруднения да запази в съзнанието си образа на безскрупулния прелъстител, на Доминик беше не по-малко трудно да открие зад лика на омайващата красавица, която живееше в дома му, онази хладна и пресметлива личност, която беше съумяла да го залови в капана на брака. Наистина, като се изключи онази първа нощ, тя продължаваше да му отказва възхитителното си тяло, но макар че не можеше да й прости това, Доминик не виждаше в какво друго би могъл да я обвини. Никога не беше имал такава събеседница — сърдечна, забавна, увличаща. Въпреки предположението, че се бе омъжила за него само заради парите, тя не проявяваше никакви признаци на алчност. Многобройните подаръци, с които я беше отрупал, по-скоро я смущаваха, тя не поставяше финансови изисквания и дори не намекваше, че е впечатлена от богатството му. Доминик не преставаше да се взира в жена си и да се пита какво ли я беше накарало да се промъкне в стаята му онази вечер. Тъй като просто не му хрумваше нищо по-умно от първоначалното предположение, че е дошла да хване на въдицата си богат съпруг, той стигна до неприятното заключение, че Мелиса продължава да си играе с него с намерението да го обезоръжи напълно.
Макар и неохотно, трябваше да признае, че това й се удава. За съжаление Мелиса дори не подозираше, че е постигнала такъв успех.
Така минаваха ден след ден. Мелиса се надяваше да спечели трайния интерес на съпруга си и да спре веднъж завинаги изневерите му, а Доминик все повече попадаше под магията на своята меднокоса съпруга.
Ако можеха да останат още известно време в усамотението на малката си къща, сигурно щяха да изяснят докрай недоразумението, промъкнало се помежду им. Мелиса вече си играеше със смелата мисъл да го попита открито за отношенията му с Дебора, а Домииик се изкушаваше да приложи отново всичките си умения на прелъстител, за да разбере веднъж завинаги докога ще стои далеч от леглото на жена си. Когато Мелиса показваше признаци на отстъпчивост, той започваше да прави планове как да разкрие причините, подтикнали я към този брак. Ала преди един от двамата да е предприел първата колеблива стъпка, светът почука на вратата им в образа на един слуга на Морган Слейд, който предаде на Доминик писмо и търпеливо зачака отговор.