Доминик и Ройс размениха кратък поглед.
— Не — отговори Ройс, защото Доминик не даваше признаци на живот. — Лейтимър и Доминик се дуелираха, а аз бях един от секундантите на брат ти. Причините за дуела не са от значение, но между другото ставаше въпрос и за това, че Лейтимър е лъжец. Лейтимър беше тежко ранен и когато го отнесоха от бойното поле, се закле да си отмъсти. Само след два дни Доминик беше нападнат и пребит от банда негодници, които щяха да го убият, ако не се бяха притекли на помощ приятелите му.
Морган присви очи.
— Това не доказва, че Лейтимър е бил замесен в играта.
— Разбира се, че не, но отмъщението е типично за начина му на действие — отговори глухо Доминик. — Никой досега не е успял да се сдобие с конкретни доказателства срещу него. Имаше и други подобни случаи и се предполагаше, че зад тях стои той. Слава богу, че Ройс и няколко приятели ми се притекоха на помощ, иначе онези щяха да ми строшат черепа. Успяха дори да заловят един от убийците. — Той помълча малко и продължи: — Дързък тип, който не пожела да каже името на човека, който го е наел. Все пак призна, че бил много изискан господин и че му било заповядано да ме убие. Аз нямам неприятели в Англия, затова стигнахме до извода, че изисканият господин не е бил никой друг освен Лейтимър.
— Защо не разпитахте по-подробно наемника? — поиска да узнае Джейсън.
Доминик вдигна рамене.
— Предадохме го на полицията и го затвориха в Нюгейт. Смятахме, че там ще узнаят нещо повече за тайнствения господин, но още преди да го изправят пред съдията, момъкът „случайно“ се забъркал в някакво сбиване и бил наръган с нож.
— Разбирам. — Джейсън прокара пръст по брадата си. — Очевидно нашият очарователен англичанин не е човек, на когото може да се разчита в случай на нужда. — Той погледна изпитателно Ройс и Доминик. — А има ли пари? Тук всички са на мнение, че разполага със средства, и аз се питам как месеци наред живее в разкош далече от родината си.
— В Англия Джулиъс и сестра му разполагаха с твърде оскъдна издръжка — отговори замислено Ройс. — Всички знаеха, че Лейтимър усилено търси богат съпруг за Дебора. — Без да смее да срещне погледа на Доминик, той продължи: — Сестра му, сегашната лейди Боудън, най-после успя да улови на въдицата си един богат старик, но женитбата се оказа неуспешен ход. След смъртта на съпруга си младата вдовица откри, че имуществото му е неделима семейна собственост и че наследството й се състои само от една скромна рента. За разлика от нея Джулиъс не търси щастието си в брака, а обикаля игралните салони. Той е изключително добър играч и още по-добър измамник, нещо, което твърдя от собствен опит. От вуйчо си е наследил само разписката на Хю Сеймур и платения билет до Америка.
Смаяните лица на Морган и Джейсън накараха Ройс да обясни накратко, че Мелиса и Закари са наследили дълга на баща си.
— По всичко изглежда, че нашият приятел Лейтимър е намерил начин да си живее приятно и без пари — отбеляза замислено Джейсън.
— Смятам, че положението се е променило — подхвърли сухо Доминик. — Междувременно е получил доста голяма сума от семейство Сеймур.
— Освен това не си позволява големи разходи — допълни Ройс. — Откакто е тук, двамата със сестра му са гости на полковник Грейсън.
— Ах, да, полковник Грейсън — промърмори Джейсън. — Почтеният полковник, който някога беше офицер от армията на Негово английско величество. Ярко изявените му симпатии към торите бяха причината да го прогонят от Вирджиния при избухването на войната за независимост. Става интересно, не намирате ли?
Осъзнали истинското значение на думите му, Доминик и Ройс наостриха уши.
— Нима смяташ, че Лейтимър е шпионин? — попита недоверчиво Доминик. — Струва ми се, че не е особено подходящ за тази роля.
— Не прибързвай, скъпи приятелю — укори го остро Джейсън. — Безскрупулен, лъжец, при това опасен — това са все шпионски добродетели. А лицемерните му симпатии към Америка и американците са напълно легитимна, да, дори достойна за уважение причина да пребивава в Съединените щати по време на войната с Англия. Освен това разполага с неограничени средства, движи се в най-доброто общество, пътува от щат в щат, среща се с разни хора…
— Разполагаш ли с информация, която подкрепя теорията ти? — попита Доминик, без да крие скептицизма си.
Джейсън се ухили.
— А аз си мислех, че ще ви направя силно впечатление с всезнайството си.
— Преди десет години това все още беше възможно, но сега вече не — призна през смях Доминик. — Кажи ни най-после какво знаеш — подкани го сериозно той.
— Всъщност твърде малко. Първите подозрения се появиха, когато получих писмо от бившия президент Джеферсън. Той има свои източници, от които е получил информация, че Лейтимър посещава твърде много някогашни тори, все хора, които след избухването на войната са минали на страната на републиката. Посещенията, които най-много го безпокоят, са се състояли тук, в Луизиана, където живеят десетки бивши британски офицери. Както знаете, мистър Джеферсън храни големи симпатии към Луизиана. Нали присъединихме тази земя към Щатите именно когато той беше на власт. Той няма да допусне дори късче от нея да падне в ръцете на британците!