Тримата мъже бяха устремили погледи в него, но Джейсън не се смущаваше ни най-малко. В стаята се възцари напрегната тишина. Той отпи глътка бренди и продължи бавно и отмерено:
— Ако на север избухне въстание и едновременно с това англичаните нападнат Ню Орлиънс, ще се окажем под британско господство още преди да сме се осъзнали. И без това е достатъчно трудно да защитаваме Ню Орлиънс, но ако неприятелят излезе и в гърба ни…
Заключението беше повече от ясно.
— Най-добре да убия Лейтимър — проговори глухо Доминик. — Всички знаят, че не можем да се търпим. — Той хвърли злобен поглед към Ройс. — Макар че добрият ми приятел ме посъветва да бъда учтив с него, лесно ще намеря повод да го извикам на дуел.
— Не — отговори остро Джейсън. — Няма да го убиваш. Първо трябва да открием доколко опасни са действията му и дали е успял да убеди сънародниците си да се включат в бунта. Ройс и ти сте ми необходими, за да го държите под око и да ми докладвате къде ходи и с кого се среща.
Доминик го изгледа недоверчиво.
— Не мисля, че ще имаш полза от мен. Лейтимър веднага ще заподозре нещо, ако започна да се отнасям любезно с него. Май ще трябва да се задоволиш с Ройс.
— Доколкото знам, ти си в много добри отношения със сестра му? — попита невинно Джейсън.
Въпреки годините и опитността си Доминик се изчерви. Замръзна на мястото си като уловен в беля ученик и отчаяно си пожела земята да се разтвори и да го погълне. Но не можеше да обори твърдението на Морган. На бузите му избиха тъмночервени петна. Гласът му прозвуча задавено:
— Това беше много отдавна. Сега сме просто познати.
— Аха. Е, значи не съм разбрал правилно — усмихна се Джейсън, който съвсем нямаше намерение да отстъпва. — На сватбата ти имах възможност да поговоря с младата дама и тя се съсипа да ми обяснява, че те смята за най-добрия си приятел и че е много щастлива да възстанови връзката си с мъжа, към когото е изпитвала такива топли чувства.
Доминик нямаше намерение да обсъжда отношенията си с Дебора нито с Джейсън, нито дори с брат си Морган. Той вирна решително брадичка и попита:
— Е, и какво? Престъпление ли е да си приятел на такава жена?
— В никакъв случай — отговори примирително Джейсън. — Ала тъй като не можеш да разговаряш приятелски с Лейтимър, бих предложил с него да се заеме Ройс, а ти да съсредоточиш вниманието си върху сестра му. Сигурен съм, че той не я посвещава във всичките си тайни, но се надявам, че би могъл да изкопчиш полезна информация.
Доминик отвратено поклати глава. Ала гласът му прозвуча равнодушно:
— Да не искаш да ми внушиш, че очакваш от мен да изневеря на жена си? Какво да правя с Дебора, да я взема за любовница ли?
В очите на Джейсън се четеше разбиране.
— Не, но ще имаме голяма полза, ако прекарваш повече време в нейната компания и държиш очите и ушите си отворени. Ясно ми е колко много изисквам от теб, особено като се има предвид, че не е минал и месец от женитбата ти. Не искам да излагаш брака си на опасност, но ако успееш да събудиш интереса на лейди Дебора и да я накараш да ти се довери, ще ни окажеш много ценна помощ. — В гласа му звучеше искрено съчувствие: — Знам, че съм избрал най-неподходящия момент, но работата не търпи отлагане. За твое утешение ще кажа, че това положение няма да трае дълго. Две-три седмици, най-много месец. — Тъй като Доминик продължаваше да го гледа мрачно, Джейсън продължи настойчиво: — Постави си въпроса дали би предпочел да участваш в тази долна игра или да видиш със собствените си очи как републиката губи Луизиана…
На този въпрос можеше да има само един отговор. Доминик изскърца със зъби и проговори с глух глас:
— Добре, ще го направя! Само се моля на Бога все още да имам жена, когато всичко свърши!
ГЛАВА ДЕВЕТНАДЕСЕТА
Унинието на съпруга й след вечерята в Оук Холоу не можеше да не направи впечатление на Мелиса, но този път тя прояви здрав разум и си замълча. Ала тайно в себе си изгаряше от любопитство какво бяха обсъждали господата помежду си, още повече, че Джош и Закари бяха изключени от разговора. Направи няколко опита да поразпита Доминик за случилото се, но получи в отговор толкова мрачни погледи, че любопитството й нарасна до небесата.