Бейн вдигна ръка.
— Без обиди, капитане. Ела да поговорим.
И тръгна към ковачницата.
— При първото заплашително движение ще ги нападнете — заповяда Финигал на Прасалис и отиде при Бейн, който чакаше до оградата.
— Ако сте дошли да грабите…
— Момче, затвори си устата и чуй какво ще ти кажа! — скастри го Бейн. — Насам идват поне двеста Морски вълци и нямаме време да се караме с тебе. Реших да отворя оръжейната на Нанкумал, за да взема ризници, мечове и щитове за моите бойци. След това ще ви помогнем да изведете хората от селото и ще изпълняваме твоите заповеди като охрана. Водя шейсет стрелци и още четирийсет мъже, които могат да се бият с меч или брадва. Така поне ще имаме някакъв шанс да опазим бежанците. Слушаш ли какво ти говоря?
— Очаквам цената да е висока — сопна се Финигал.
Погледът на Бейн стана студен и пронизващ и за миг Финигал се поддаде на страха.
— Да, моята цена е висока — каза Бейн. — Пратил ли си съгледвач на изток?
— Разбира се.
— Значи ще ни даде поне малко време, докато нашествениците се приближат. — Огледа селото. — Защо толкова хора се бавят тук?
— Госпожа Мерия отказва да тръгне. Мнозина решиха да постъпят като нея.
— Виж ти… Ей сега ще се заемем с това затруднение. Но първо трябва да въоръжа хората си. А ти бъди така добър да заповядаш на своите войници да приберат оръжията и да продължат извеждането на бежанците от селото.
Изведнъж Финигал се почувства глупак и дори малко се засрами. Ако Морските вълци наистина идваха, се нуждаеше от всеки годен за бой мъж, когото можеше да намери. Взря се в Бейн и видя, че той едва сдържа гнева си.
— Денят беше тежък — промърмори Финигал вместо извинение. — Заведи бойците си в ковачницата и ги въоръжи. — Обърна се към войниците и извика: — Приберете мечовете и помогнете на хората да се махнат оттук!
Бейн остави стрелците отвън, а с другите мина зад ковачницата, където беше оръжейната. Плешивият прегърбен Нанкумал стоеше на прага.
— Бейн, какво правиш тук? Пак ли ще позориш семейството си?
— Естествено — отвърна Бейн. — Дядо, нямаме време за препирни. Враговете идват и ни трябват брони и оръжия.
— Ще му позволиш ли? — обърна се Нанкумал към Финигал.
— Той изпълнява мое решение — натърти младият капитан. — Бейн и неговите хора ще се подчиняват на заповедите ми.
— Това е лудост! — заинати се Нанкумал. — Тези мъже са грабители и убийци.
— Дядо, отдръпни се — тихо помоли Бейн.
— Отдръпни се! — изрева Финигал.
Нанкумал отстъпи наляво и Бейн влезе в оръжейната, хората му се струпаха след него. Финигал отиде при стария ковач.
— Господине, те се зарекоха да бранят бежанците. Помощта им е жизненоважна.
— Но няма никакви Морски вълци! — възмути се Нанкумал. — Госпожа Мерия твърди, че Ворна се е заблудила!
— Дано да е права — отвърна Финигал. — Но не ми се вярва да е така.
От оръжейната се чуваха оживени подвиквания и смях.
— Знаеш ли колко струват тези брони? — заядливо попита ковачът. — Цената на всяка ризница е десет унции злато, а ти им ги раздаваш без пари. Ще си понесеш заслуженото.
— Съмнявам се — хладно отвърна Финигал. — Възложено ми е да опазя живота на госпожа Мерия. Ако тя остане, оставам и аз. Твърде вероятно е да умра още преди да се е свечерило.
Старецът го погледна изпитателно и изражението му се промени.
— Ти си добър човек, Финигал. — Смехът в оръжейната ставаше все по-буен. — Я най-добре да ида да видя какво вземат.
Финигал кимна и се върна на главната улица.
Хората вече бързаха да заминат. Той се усмихна. Мнозина не желаеха да повярват, че идват разбойници, но за нищо на света не биха останали в селото заедно със стотина горски главорези.
Прасалис дойде и каза:
— Господине, може би правим грешка. Познавам някои от тези мъже. Онзи кльощавият с лъка до стената е Уик. Хладнокръвен убиец. Прерязал гърлото на собствения си дядо заради няколко гроша. А онзи ей там е Валиан, прогонен от племето норвии. Кралят издаде заповед да бъде заловен за изнасилване и убийство. Има поне още десетина такива сред тях. Едва ли ще се бият на живот и смърт.
— А какво беше положението ни тази сутрин? — попита Финигал. — Имахме двайсет войници и петдесетина остарели доброволци, за да спрем поне двеста врагове. Сега имаме сто и седемдесет мъже. Някои може да са страхливци, но все пак са дошли тук.
— Ами ако това е измама и са дошли да грабят и да убиват?
— Тогава наистина ще съм допуснал страшна грешка. Но не очаквам тези опасения да се сбъднат. Вгледах се в очите на Бейн. Не мисля, че е способен на коварство.