— Приликата му с краля не означава, че е същият като него — напомни Прасалис.
— Богове, наистина се чувствам войник! — Гриф огледа ризницата с къси ръкави, която бе сложил. Засмя се и изви глава към мечовете на стената, после погледна Нанкумал. — Нямаш ли бойни брадви?
— Нямам.
Гриф взе един дълъг меч.
— Този ще ми свърши работа.
— Как пък не! — Нанкумал измъкна оръжието от ръцете му. — Този е за конник. Нищо ли не си научил? Острието е тежко, за да замахва ездачът надолу от седлото. — Върна меча на мястото му, избута неколцина мъже настрана и взе друг меч с обвита в кожа дръжка и извити краища на предпазника. Беше по-къс с цяла педя. — Ето, празноглавецо! Опитай да усетиш как е уравновесен.
Гриф хвана дръжката.
— Признавам, че с този ми е по-удобно.
Нанкумал въздъхна и подхвърли на Бейн:
— С тях ли ще излезеш срещу Морски вълци? Варсите май се раждат готови за бой. Свирепостта им е безмерна. Момко, знаеш, че е така. Сражавал си се срещу тях!
— Прав си, дядо — сговорчиво каза Бейн. — Ще изпратим при разбойниците вестоносец с молба да почакат една седмица, докато намерим по-подходящи бойци за сражението с тях.
Ухили се и старецът също неочаквано прихна. Лицето му се помрачи тутакси.
— Вярвах… да де, надявах се, че тази история с Морските вълци е измишльотина на Ворна. Само че не е, нали?
— Не е. Ще помогнеш ли на моите хора да изберат оръжия? Трябва да говоря с Финигал.
— Да, ще им помогна. Но няма как да не си мисля, че е като да кроиш шапка на куче — интересно, но безполезно занимание.
— Тоя не си поплюва в приказките, а? — обади се Гриф.
Бейн кимна и излезе от оръжейната. Финигал стоеше под Старото дърво. Стотици жители на Трите потока го подминаваха, поели на запад.
— Огледах някои места — започна Бейн, — които може би подхождат за засада срещу разбойниците. Искаш ли да отидем там на коне, за да решиш?
— Не е нужно — каза Финигал. — Аз няма да дойда с вас.
— Капитане, а как ще получавам заповеди от теб? — подсмихна се Бейн.
Финигал също се засмя, но в смеха му нямаше веселие.
— Ще минеш без заповедите ми, защото ти ще командваш. Откакто дойдохте, мнозина от почтените жители на Трите потока размислиха и решиха да бягат. Но не и госпожа Мерия заедно с още петдесетина като нея. Аз и войниците оставаме да се бием тук срещу Морските вълци. Ако имаме късмет, ще намалим броя им с поне трийсетина. Тук ще има и млади жени, затова разбойниците вероятно ще се забавят, преди да ви подгонят.
— Това е тъпотия! — възкликна Бейн. — Накарай ги да тръгнат!
— Как да принудя майката на краля? Тя не е войник и не ми е подчинена. Хайде да говорим сериозно, Бейн. Старата госпожа е решила какво ще прави. Няма как да я разубедя.
Бейн постоя безмълвно, после каза:
— Какво ужасно прахосване на двайсет добри бойци… Но може би има изход. Стига да ми се довериш. По-късно — ако за нас има „по-късно“ — можеш да ме охулиш пред всички за стореното.
— Какво си намислил?
— По-добре да не знаеш. За да не те обвинят, че сме се наговорили. Предлагам да заведеш войниците си на хълма, за да прецените къде можем да се опълчим на враговете. А аз ще ръководя извеждането на хората от селото.
Финигал свали шлема си и бутна назад качулката на ризницата.
— Госпожа Мерия отиде в Голямата къща с другите, които решиха да останат. Някои се колебаят и тя се стреми да им върне решимостта. — Поклати глава. — Е, добре, Бейн, май е време да заведа войниците си на разузнаване.
— Първо да закарат каруца при Голямата къща — каза Бейн.
Финигал тръгна към войниците си, а Бейн се върна при ковачницата. Неговите хора се бяха събрали отпред, вече с метални нагръдници и шлемове, мечове и малки кръгли щитове от дърво, обковани с желязо.
Бейн повика Уик. Главатарят нямаше ризница — разчиташе на дълъг лък и пълен със стрели колчан.
— Заведи всички над склона и ме чакайте там.
— Поне досега това са най-лесните пари, които съм печелил — каза Уик.
— Денят още не е свършил.
Бейн каза на Гриф, Валиан и сакатия Грейл да останат с него. Върна се до Старото дърво и изчака двама войници да докарат последната каруца пред Голямата къща и после да тръгнат нагоре с другите от отряда на Финигал.
— Време е да изразя почитанията си към скъпата ми сродница — каза Бейн. — Грейл, ти ще караш каруцата. А вие двамата елате с мен.
Мъжете бутнаха двукрилата врата и влязоха в Голямата къща. Четирийсет-петдесет души се бяха събрали около огнището в средата и Мерия им говореше. Млъкна, щом Бейн тръгна към нея. Той я гледаше в очите, в които се четеше смаяно възмущение.