— Бабо, колко се радвам най-после да те срещна!
— Махни се! — кресна Мерия и за негово учудване се извърна.
Бейн се ухили и огледа хората. Повечето бяха старци, но наистина имаше и млади жени с малки деца.
— Разбойниците ще дойдат скоро — каза високо Бейн. — Ще убият старците, децата и пеленачетата. Но не и младите жени. Поне няма да е веднага. Ще им прережат гърлата чак след като се позабавляват с тях. Така се отнасят мъжете от варс с жертвите, които не могат да отведат в родината си.
— Няма никакви разбойници — възрази един старец. — Госпожа Мерия ни увери, че…
— Ако госпожа Мерия е права, ще изтърпите несгодите на открито няколко дни и нощи. Ако греши, всички ще умрете.
— Излез веднага! — заповяда Мерия. — Нежелан си тук!
Бейн се поклони.
— Както желаете, госпожо.
Пристъпи напред, наведе се, хвана я през кръста и я метна на рамо. Тя се разкрещя и го заудря с юмруци. Без да ѝ обръща внимание, той се обърна към ядосаните хора, мнозина от които се изправиха настръхнали.
— Когато дойдат разбойниците — проехтя гръмовно гласът му, — поне проявете смелостта да убиете децата бързо, за да не се мъчат.
И тръгна към вратата.
— Къде я носиш, обеснико?! — извика една възрастна жена.
— Спасявам я, госпожо. Предлагам да ни последвате.
Бейн изнесе мятащата се Мерия от Голямата къща и я стовари в каруцата.
— Хайде да се разберем. — Безпрекословният му глас смразяваше. — Ако побегнеш, ще те хвана и ще те вържа за каруцата. Дотук достойнството ти беше засегнато съвсем леко. Ще е много по-оскърбително, ако ме принудиш да те влача в калта с вързани ръце и крака.
— Това ще ти струва живота! — изсъска Мерия.
Хората се изнизаха от Голямата къща, скупчиха се около каруцата. Заобръщаха се — от изток препускаше в галоп войник с доспехи. Копитата на коня изтропаха по втория мост и ездачът спря пред Голямата къща.
— Къде е капитан Финигал?
— Качи се на хълма да огледа местността — отговори Бейн. — Видя ли Морските вълци?
— Да, поне двеста са. Съвсем наблизо.
— По дяволите!… Колко далеч на изток отиде да ги дебнеш?
— Капитанът заповяда да не се отдалечавам на повече от миля. Затова стоях при Зъба на великана. Зърнах ги оттам.
Бейн изтърси дълга псувня. Ако войникът бе забелязал разбойниците по-рано, вестта за появата им би подтикнала хората от селото да избягат по-скоро. Нямаше смисъл да му го натяква. Огледа тълпата и каза:
— Можем да качим петнайсет души на каруцата — най-старите и най-немощните. Другите тичайте с все сила, ако ви е мил животът.
Варсите бяха изминали шейсет мили за три дни, но не личеше да са преуморени. Снари Блестящия нож водеше малката си армия, помощникът му Драта вървеше до него.
— Още една миля — каза Снари и облиза устни.
Дъждът бе спрял и слънцето надничаше през разкъсаните облаци. Досега Снари не бе навлизал толкова дълбоко в земите на риганте. Обрасли с пищна зеленина и плодородни, те изобщо не приличаха на каменистите ридове в неговата родина. Видяха и добитък, който въпреки суровата зима вече се охранваше добре с поникналата трева. Снари се сети за своето стопанство. Камъните май бяха повече от почвата, посевите израстваха ниски и хилави. За три дни бе опознал достатъчно тази благодатна страна и разбираше по-добре от всякога защо крал Шард е решил да я завладее.
Обърна се към мъжете от отряда — ризниците им блестяха на слънцето. През първия ден бойците бяха неспокойни. Въпреки сведенията на Шард се озъртаха неспирно и все очакваха да се покаже силна войска на риганте. На втория ден се поотпуснаха. Снари им обещаваше плячка, жени и богати жертвоприношения за кървавите богове.
— Още не съм опъвал жена от риганте — призна Драта на втория ден.
— Като диви котки са от първата до последната — увери го Снари. — Ако не ги пребиеш до несвяст, трябва да ги държат трима. Драскат, удрят, ритат и хапят. Няма да чуеш хленчене от тях, гледат те втренчено и знаеш, че биха те убили на мига. Ах, скъпи спомени…
Драта поумува над думите му.
— Старият Ларс нали имаше жена от риганте?
— А, не, тя беше от пердиите. След като я докара от набега обаче свикна бързо. Ларс се хвалеше, че трябвало само няколко пъти да я набие с камшик. После си кротувала. Знам обаче за друг, който опита да си вземе жена от риганте — и тя била плячка от набег. Нищо добро не излезе от това. Избяга три пъти. Той я бичуваше, пребиваше я… дори ѝ счупи ръката, ако не ме лъже паметта. Тя пък една нощ го закла, отряза му топките и ги прикова на вратата.