— Това го помня — каза Драта. — Бях на десетина години. Тя не скочи ли от скала над морето или нещо подобно?
— За същата говоря. Обградихме я, но тя побягна към ръба на скалата и скочи. Падна от триста стъпки. При отлив. Не беше приятна гледка, когато я намерихме. — Снари се засмя. — Но щеше да е още по-грозна накрая, ако я бяхме спипали жива. От мен да знаеш, Драта — щом влезем в селото, хвани си някоя омъжена жена с малко дете. Готови са на всичко, за да спасят децата.
В подножието на последния хълм Снари заповяда да спрат и да се съберат около него.
— Трите потока е отвъд това било. Ще ударим бързо с всички сили. Убийте всички мъже и старици, които видите. По-младите жени залавяйте живи и ги връзвайте. Никой да не се забавлява, докато не прочистим селото напълно. Всички ли ме разбраха? — Огледа суровите лица на бойците си. Слушаха го мълчаливо. — Добре. Сега внимавайте — има една стара жена, която също трябва да хванем жива. Казва се Мерия. С дълга побеляла коса и зелени очи. Значи няма да убивате старици със зелени очи. Хващате ги, връзвате ги — това е.
— А войници има ли? — попита един от стоящите наблизо бойци.
— Мерия е под охраната на двайсет Железни вълци. Трябва да изтребим първо тях. Искам да запомните още две неща. Някои от селяните ще побегнат към хълмовете. Не ги преследвайте. Занимавайте се с онези, които ще останат. И никакво плячкосване, докато не разреша. Когато избиете всички освен жените, с които ще се разтушаваме по-късно, ще се заемем с ограбването на къщите. Накрая ще разделим плячката поравно, както е справедливо. Ако имате въпроси, казвайте. — Никой не се обади и Снари извади меча си. — Е, да се захващаме с клането.
Поведе ги по стръмнината. След дъжда нямаха твърда опора, а нагоре ставаше още по-разкаляно. Един от бойците в края на колоната се подхлъзна в изровената от ботушите на другите земя и се свлече по гръб чак до подножието. Отрядът го осмя гръмко и зачервеният от срам мъж побърза да догони съратниците си.
Снари излезе на билото… и видя върволица хора, бягащи на запад. Разпсува се. Натоварена с жени каруца пъплеше нагоре по отсрещния хълм. Една от по-възрастните сред тях имаше сребриста коса, носеше чудесна дреха, поръбена със злато. Снари продължи да бълва мръсотии, после кресна:
— Първият дял от плячката е за онези, които пленят каруцата!
И хукна с меч в ръка по склона. Бойците се втурнаха след него като вълна.
Четирите коня се мъчеха да издърпат каруцата по калното нагорнище, обкованите с желязо колела затъваха дълбоко. Бейн, Гриф и Валиан бутаха отзад, но каруцата забавяше ход и накрая спря.
— Всички да слязат! — извика Бейн.
Погледна към билото, до което оставаха четирийсетина крачки.
— Няма как, ще продължите пеша.
Хората започнаха да се смъкват от каруцата. Една старица се подхлъзна надолу и Гриф се метна след нея и успя да се вкопчи в роклята ѝ. Още миг се пързаляха, но той заби пръстите на другата си ръка в калта, напипа камък и се хвана за него. Валиан слезе по склона и помогна на жената да стане.
На триста крачки от тях разбойниците нахлуха в селото и продължиха тичешком към възвишението. Олекналата каруца потегли рязко нагоре. Един старец залитна до Бейн и той протегна ръка и го издърпа по склона. Щом стъпиха горе, Бейн извика на стрелците да се подредят на билото. Изгледа косо Уик, който беше пребледнял и се пулеше уплашено.
— Не стреляйте, докато не тръгнат нагоре! Не могат да се катерят бързо. Щом опразните колчаните, отстъпете.
— Адски си прав, че ще отстъпим — промърмори Уик и си облиза устните.
— Другите да се строят зад стрелците! — Горяните заемаха местата си в неравната редица и Бейн се обърна към Гриф. — Как мислиш, ще се бият ли?
Огромният мъж сви рамене.
— Няма как да познаем. Но аз ще се бия!
Финигал и неговите войници бяха вързали конете си петдесетина крачки по-нататък. Капитанът ги поведе напред и огледа настъпващия отряд. Бейн застана до младия офицер.
— Капитане, имаш ли нещо против да чуеш съвета ми?
— Слушам те.
— Разпръсни хората си в редицата. Някои горяни май са се втрещили от ужас. Ако видят Железни вълци до себе си, може да станат по-храбри.
— Добре се сети — похвали го Финигал и изведнъж се засмя. — И аз съм малко уплашен.
Разбойниците стигнаха до подножието на хълма и нададоха смразяващ кръвта рев. Уик бе опънал тетивата на лъка и се взираше в тях. Бейн забеляза, че ръцете му треперят.
— Прицелете се… и чакайте знак от мен! — извика Бейн. Повече от петдесет стрелци опънаха тетивите. — Сега!